Десислава и Игор Сеймянович са семейство от 5 години, но през 2010 г. вместо щастливото младоженство да продължи, ги връхлита тежка диагноза. Откриват, че Игор има огромен тумор в мозъка.

Лекарите в България първо се бавят с диагнозата няколко месеца, след това го оперират, но впоследствие се оказва, че не са махнали нищо от тумора, след това правят грешна диагностика на карцинома и обявяват, че младият мъж ще живее максимум 7 месеца.

Въпреки това Деси не се отказва и започва да търси начини, за да спаси любимия си. Отиват в Анадолу Медицински Център. Там разбират, че животът на Игор може да бъде спасен, макар и срещу солидни суми и младите хора започват дългата битка с болестта. Ето потресаващия разказ на Деси за това как се лекуват раково болните у нас, как това става в чужбина и какво коства всичко на близките и на самите пациенти.

- Деси, кога и как разбрахте за заболяването на Игор?

- От началото на 2010 г. той започна да се оплаква от много силно главоболие. Ходихме при невролози, включително и на 4-ти километър, всички твърдяха, че това е мигрена. Не направиха никакви изследвания, изписваха различни лекарства, от които нямаше подобрение. До май месец го лекуваха с антидепресанти и болкоуспокояващи. Той направи припадък от силната болка.

Тогава решихме да направим ядрено-магнитен резонанс на собствена отговорност. Резултатът беше шокиращ за нас – никой не е подготвен да чуе такова нещо – огромен тумор в мозъка. Игор попита доктора дали ще умира, аз много се разстроих. Отидохме в болница “Св. Иван Рилски”, след като се молихме на проф. Бусерски да го оперира. Така до няколко дни го оперираха, като операцията продължи 7 часа.

Лекарите ми казаха, че операцията е била успешна и е премахнат повече от половината от тумора, който бил към 6 см. Още тогава ми казаха, че ще се наложи втора операция. Зарадвах се, че Игор е добре и адекватен след операцията, говореше, позна ме.

След това се оказа, че не вижда добре, особено с дясното око. След 7 дни излезе хистологията от тумора. Тогава лекарите ми казаха, че му остават 7 месеца живот, че няма нужда нищо да правим и да се опитваме да се лекува, “за да не мъчим момчето”.

Той беше на 29 години тогава, аз реших да не му казвам и започнах да търся други варианти за лечение.

- Къде намерихте спасение тогава?

- Заминахме за Турция, защото прочетох Анадолу Медицински Център в Истанбул. Дадохме материал от тумора за повторна хистология и стана ясно, че диагнозата на Игор е щастливо объркана.

Туморът беше определен в България като глиобластом 4-та степен, а в Турция казаха, че е астроцитом 2-3-та степен, който се лекува много по-успешно. Правиха и нов ядрено-магнитен резонанс, лекарите казаха, че трябва да се извърши спешно операция, защото туморът е голям 8 на 9 см.

Ние останахме като гръмнати, защото знаем, че е изрязан карциномът и мислехме, че е голям около 2-3 см. Не знам дали са изрязали изобщо нещо по време на операцията в България, да не говорим, че и размерът на тумора значително се различаваше от този, който установиха при изследването у нас.

Докторът каза, че не е толкова агресивен, за да порасне за 20-на дни, колкото бяха минали.

- Какво стана след това?

- Оперираха го 2 дни по-късно, платихме операцията със собствени средства – излезе около 25 000 евро. Всичко мина за 2 часа, аз не повярвах, че операцията е свършила толкова бързо. Възстанови се много добре, започна да се разхожда още от следващия ден. Следващият етап беше да се направи лъчетерапия.

Тогава получихме офертата от болницата. Ние нямахме вече никакви пари, той се разплака, каза, че няма да се лекува, защото не можем да си позволим да плащаме. За първи път тогава се отчая и се уплаши. Тогава му казах за прогнозата, която му дадоха в България за 7 месеца живот, а тук му казват, че може да бъде здрав.

Къде си тръгнал да умираш?, го попитах. Това имаше ефект – възмути се кой му дава 7 месеца живот и отсече: “Аз няма да умирам”.

Тогава организирахме кампания за набиране на средства. Не знаех какво е да получаваш имейли от хора, които не познаваш, да ти дават кураж, да те подкрепят, да виждаш как стотици българи дават колкото могат. Събраха се парите, трябваха 17 000 евро за лъчетерапията и я направихме.

Успоредно с лъчетерапията започнаха и химиотерапия на таблетки. И тях ги плащахме ние – продадохме каквото можахме, работех и така година и половина правеше химиотерапия. Купувахме от Турция лекарството и го приемаше. Един курс на химиотерапия струва около 3200 лв.

- Не опитахте ли да ползвате все пак някакви платени по Здравна каса услуги у нас?

- Нямаше как да ги отпуснат безплатно, защото Игор е с право на продължително пребиваване в България, тъй като е от Сърбия. Сега навършваме 5 години от сключването на брака и едва тази година може да поискаме да получи право на постоянно пребиваване у нас. Той няма право като чужденец с този статут да ползва безплатно здравно осигуряване. Ние бяхме спрели кампанията, защото се справяхме сами.

Така до януари т.г., когато отидохме на контролен преглед в турската клиника, вярвайки, че всичко е наред. Игор се чувства добре, ходи по 5 пъти на седмица на фитнес, вкъщи върши всичко, каквото се наложи. Оказа се, че има 2 нови тумора в мозъка. Представихме си същия дълъг път, който отново трябва да извървим.

- Какво казаха лекарите сега?

- Казаха, че ще пробват първо да стопят туморите с химиотерапия. Ако това не помогне, продължават с кибернож. Ако и от него няма резултат, ще го оперират отново. Както го говорят, ние си дадохме сметка, че ще ни трябват около 20 000 евро за химиотерапия, пак толкова за киберножа, поне 20 000 евро за операция.

Набързо смяташ едни 60 000 евро, които може да се наложи да се намерят за кратко време. Ужасно е чувството. Вече няма какво да продаваме като имущество, аз междувременно останах без работа, свекър ми взе кредит, за да се започне отново с химиотерапията. Затова сега отново сме в кампания, която е под наслов “Ракът не е по-силен от мен”. До момента сме събрали около 20 000 евро.

На 19 юли се върнахме от поредния контролен преглед и се оказа, че Игор се повлиява много добре от химиотерапията. Двата нови тумора са изчезнали безследно, няма и следа от тях – те бяха малки. Има едно парченце, което остана в мозъка още от първия голям тумор, което създава рецидивите и трябва да се махне.

Затова продължаваме химиотерапията в момента. Може би няма да се наложи операция. До момента са направени 12 курса химиотерапия от януари т.г. Платихме ги с парите от втората кампания, но сега са насрочени още 6 курса химиотерапия – отново за 19 600 евро. Ние отново ги плащаме сами, защото не му се полагат по Здравна каса.

Т.е. лечението у нас е, ако нямаш пари, отиваш си вкъщи, живееш 7 месеца и умираш! В Турция докторите са оптимисти, че Игор ще се оправи.

Игор Сеймянович: Ракът не е по-силен от мен – искам да живея 100 години!

“Сега съм на 30 години. Историята ми започна през 2010 г., когато ми беше поставена диагнозата мозъчен тумор. Но аз не се давам на рака – той не е по-силен от мен. Искам да живея 100 години!

Претърпях две успешни операции, макар през 2010 г. лекарите у нас да ми даваха 7 месеца живот, минаха вече 16 курсa химиотерапия и лъчетерапия, и благодарение на парите, събрани от много приятели и непознати, борбата завърши успешно до един момент.

След поредния контролен преглед в Истанбул, където се лекувам, се установи, че имам две нови образувания, които могат да бъдат успешно премахнати. Започнах отново спешна химиотерапия, която ще бъде последвана от операция с технологията кибернож в Истанбул, за да бъдат премахнати туморите напълно.

Засега, благодарение на много познати и непознати хора, химиотерапията върви по график и шансовете за пълното ми излекуване са големи. Необходими са обаче още средства, за да завърши лечението ми с пълен успех. Затова моля за помощ и благодаря на всички, които ми помогнаха, за да продължа да живея!”, със сълзи споделя Игор.

Източник: БЛИЦ