Споделено от наши пациенти

На 13 години с туморно образувание в малкия мозък?

Публикувано от на Sep 28, 2015 в Споделено от наши пациенти |

Боримир Марчев е на 13 години, от Разград, с туморно образувание в малкия мозък. След операция в България голяма част от образуванието е отстранено, но лекарите оставят една малка част от 5 мм, за да не причинят увреждане. Лечението – химио и лъчетерапия, е продължено в Анадолу Медицински Център. Историята разказва майка му Мирела. Мирела, как се стигна до тази диагноза? През зимата на 2014 г. забелязахме, че Боримир започна леко да губи равновесие, имаше спорадични повръщания. Първоначално мислехме, че е във връзка с пубертета. Направихме изследвания, които показаха добър резултат. Докато един ден той отново повърна и отидохме на консултация. Лекарката като видя как залита по стълбите ни изпрати на ядрено-магнитен резонанс, който показа, че Боримир има тумор в малкия мозък. Вариантите бяха или проф. Романски в София или кибернож в Турция. Но ние не можехме да се организираме за един следобед за Турция и решихме да останем тук. Обадихме се на професора, който веднага ни прие. В резултат на последващата операция се оказа, че има много малък участък, който не е отстранен, тъй като лекарите се притесняваха да не увредят детето. Какво предприехте за този неотстранен участък? Докато бяхме в болницата се сетих за моя позната, която се е лекувала успешно в Анадолу Медицински Център. Свързах се с нея и тя ми даде контакти на Мустафа Мехмедов – българския представител на истанбулската клиника. Междувременно се свързах и с една от преводачките, която е от Разград – Жулиде. Изпратих до клиниката епикризите и всички документи, с които разполагам. Оттам се обадиха да кажат, че чакат детето за лъче и химиотерапия, че трябва незабавно да дойдем. Но ние нямаше как да пътуваме, защото бяхме в болница. Първоначално в софийската болница стояхме 10 дни. Но тъй като на Боримир му протече раната, се върнахме за още три седмици и половина. Изписаха ни на 28-ми април 2014 и на 29-ти сутринта тръгнахме за Турция. Веднага ни приеха и направиха изследвания отново. Оказа се, че сме дошли почти на края – след операция, до 40-ия ден трябва да се започне лъче и химиотерапия. А ние отидохме на 39-ия. Първите няколко дни преминаха в програмиране, изследвания, ЯМР, провериха как е извършена операцията, дали трябва да се направи отново. Лекарите установиха, че всичко е направено много добре и ще се пристъпи към комбинирано лечение – лъче и химиотерапия. Колко време останахте в Анадолу? Месец и половина бяхме там. Мустафа и Жулиде поеха нещата по организацията. За няма и седмица всичко беше уредено – какво ще се прави, какво ще е лечението, запазване на часове, настаняване. Там ни пое Айтен, също преводачка, която беше навсякъде с нас – по време на прегледи, на изследвания, ЯМР, лъчетерапия, химиотерапия. Тя е много опитна, предразполагаше ни, внасяше атмосфера,...

Повече

Вики не се води нито към зрящите, нито към незрящите

Публикувано от на Mar 16, 2015 в Споделено от наши пациенти |

Виктор Цветков е от Кюстендил. Нелеп инцидент е поводът родителите да научат за заболяването му – туморно образувание в окото. След направена операция детето губи зрението си, като с едното око е напълно сляп, а при другото – зрението е 15 %. Борбата е да се запази съществуващото зрение. Преди 5 години постъпва в Анадолу Медицински Център, Истанбул, за лечение с лъчетерапия. Майката на детето – Таня, споделя историята на малкия Виктор. Таня, как разбрахте, че Виктор има здравословен проблем? Един ден, докато рязах ноктите на Виктор, парченце попадна в окото му. Заведох го при очна лекарка в Кюстендил, която каза: „Вие знаете ли, че нокътчето е най-малкият проблем. Детето има тумор“. Тя видя, че окото е умъртвено, че той не вижда с това око. Каза, че явно нещо притиска очния нерв. И предположи, че е тумор. И то наистина се оказа така. Имаше ли някакви признаци преди това? Никакви признаци. Тогава той беше на 4 години. Справяше се прекрасно. И сега – с тези 15% зрение, които има, пак се справя прекрасно. Не можеш да кажеш, че не вижда, ако не знаеш или ако не се спъне. Какви действия предприехте след като разбрахте? Лекарката ни изпрати в Александровска болница, където в продължение на 2 месеца ни размотаваха. То не бяха направления, то не беше чудо – този професор, пък онзи доктор, всички го гледаха, бяха едни пътеки, писаха, че сме лежали в болница. Не го разбирам това – там 2 месеца ни мотаха, а в Кюстендил очната лекарка само с лампичката му светна в очите и каза, че е тумор. Накрая ни изпратиха в Св. Иван Рилски. Направихме ядрено магнитен резонанс и вече се видя, че е тумор. Това изследване трябваше да го направят още в началото, при положение, че сме изпратени при тях с диагноза тумор. Какво лечение предприеха лекарите в България? Лекарите казаха, че спешно трябва да се оперира. Образуванието беше колкото мандарина – 6 на 6 см. Беше засегнало и двете очи. С операцията лекарите отстраниха само половината тумор. Ако бяха отстранили целия, Виктор щеше да загуби зрението си напълно. След операцията в Св. Иван Рилски, ни насочиха в ИСУЛ за химио и лъчетерапия. В последствие се оказа, че Виктор въобще не е бил за химиотерапия. В България цял живот ще съм благодарна на една жена, доцент, която ми каза: „Аз ще направя всичко възможно, но нашата апаратура е стара. Ако можете, опитайте в чужбина. Не мога да ви ориентирам къде, но опитайте в чужбина“. Как разбрахте за Анадолу Медицински Център? Евгения Адърска, председател на Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания направи връзката. В Анадолу Медицински Център назначиха лечение с Трубийм. Всяка седмица лекарите следяха зрението, защото беше опасно – можеше да загуби изцяло зрението...

Повече