Виктор Цветков е от Кюстендил. Нелеп инцидент е поводът родителите да научат за заболяването му – туморно образувание в окото. След направена операция детето губи зрението си, като с едното око е напълно сляп, а при другото – зрението е 15 %. Борбата е да се запази съществуващото зрение. Преди 5 години постъпва в Анадолу Медицински Център, Истанбул, за лечение с лъчетерапия. Майката на детето – Таня, споделя историята на малкия Виктор. Таня, как разбрахте, че Виктор има здравословен проблем? Един ден, докато рязах ноктите на Виктор, парченце попадна в окото му. Заведох го при очна лекарка в Кюстендил, която каза: „Вие знаете ли, че нокътчето е най-малкият проблем. Детето има тумор“. Тя видя, че окото е умъртвено, че той не вижда с това око. Каза, че явно нещо притиска очния нерв. И предположи, че е тумор. И то наистина се оказа така. Имаше ли някакви признаци преди това? Никакви признаци. Тогава той беше на 4 години. Справяше се прекрасно. И сега – с тези 15% зрение, които има, пак се справя прекрасно. Не можеш да кажеш, че не вижда, ако не знаеш или ако не се спъне. Какви действия предприехте след като разбрахте? Лекарката ни изпрати в Александровска болница, където в продължение на 2 месеца ни размотаваха. То не бяха направления, то не беше чудо – този професор, пък онзи доктор, всички го гледаха, бяха едни пътеки, писаха, че сме лежали в болница. Не го разбирам това – там 2 месеца ни мотаха, а в Кюстендил очната лекарка само с лампичката му светна в очите и каза, че е тумор. Накрая ни изпратиха в Св. Иван Рилски. Направихме ядрено магнитен резонанс и вече се видя, че е тумор. Това изследване трябваше да го направят още в началото, при положение, че сме изпратени при тях с диагноза тумор. Какво лечение предприеха лекарите в България? Лекарите казаха, че спешно трябва да се оперира. Образуванието беше колкото мандарина – 6 на 6 см. Беше засегнало и двете очи. С операцията лекарите отстраниха само половината тумор. Ако бяха отстранили целия, Виктор щеше да загуби зрението си напълно. След операцията в Св. Иван Рилски, ни насочиха в ИСУЛ за химио и лъчетерапия. В последствие се оказа, че Виктор въобще не е бил за химиотерапия. В България цял живот ще съм благодарна на една жена, доцент, която ми каза: „Аз ще направя всичко възможно, но нашата апаратура е стара. Ако можете, опитайте в чужбина. Не мога да ви ориентирам къде, но опитайте в чужбина“. Как разбрахте за Анадолу Медицински Център? Евгения Адърска, председател на Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания направи връзката. В Анадолу Медицински Център назначиха лечение с Трубийм. Всяка седмица лекарите следяха зрението, защото беше опасно – можеше да загуби изцяло зрението...