Алена е едва на 8 месеца, с диагноза Синдром на Уест. Постъпва за лечение и наблюдение в Анадолу Медицински Център при лекуващ лекар проф. Синан Чому. Историята разказва майката Ина. Ина, кога разбрахте за заболяването на Алена? На 6-ия месец след раждането, Алена започна да получава потрепервания на ръцете. Ходихме по болниците, но се оказа, че в София, в празничните дни (28.02-03.03.2015) няма човек, който да направи ЕЕГ и да каже какво се случва с детето. Направиха й кръвни изследвания и казаха, че няма нищо страшно и да се прибираме вкъщи. Но потреперванията продължаваха. Таткото започна да се рови в интернет, да търси информация, да се интересува. Търсеше информация предимно в чужди сайтове, защото в нашите, българските, информацията е оскъдна и не е актуална.  Аз до последно отказвах да приема прочетеното, исках да чуя диагнозата. На 4-ти март, първият работен ден, отидохме отново в Педиатрията. Показахме клипчета, които бяхме направили. Лекарите направиха ЕЕГ, което показа отклонения. Поставиха диагноза – Синдром на Уест и ни приеха в неврологичното отделение за 10-дневно лечение. Ние вече бяхме подготвени за това, защото таткото беше прочел доста неща в интернет. На 3-ия ден потреперванията спряха. Как се свързахте с Анадолу Медицински Център? Единият доктор от Педиатрията ме насочи към майка, чието дете има същата диагноза. Тя ми разказа нейната история – че е водила детето в Турция на лечение и ми препоръча, ако имаме възможност да отидем там. Таткото и това провери – че американците са най-добрите в борбата с епилепсията и че тази болница работи в сътрудничество с Джон Хопкинс. И веднага след като ни изписаха и получихме епикризите, потърсихме контакти в интернет, свързахме се с офиса на Анадолу Медицински Център в София, преведохме нужните документи на английски, изпратихме ги и след един ден получихме отговор. Мустафа Мехмедов уреди всичко по престоя – запази часове, посрещна ни. Ако знаехме за бързата реакция на тези хора, нямаше да чакаме една седмица. Защо предпочетохте лечение в Турция? Това, което ме отказа от лечение в София, беше че при изписването лекарите казаха, че шансовете са почти нулеви, че това е много тежка диагноза, че има 70 % опасения малката да бъде с умствени, двигателни проблеми и т.н. и съответно ние да не се надяваме много. Диагнозата е правилна, но отношението, начинът, по който казват, че почти няма надежди, това те съсипва. Те дори не се опитаха да ни обяснят причините за тази болест – как се появява, защо, как да процедираме. Ние как да приемем, как един родител да приеме, че едно дете, което 6 месеца е било добре, сега е болно. Питахме дали може да се направи ядрено-магнитен резонанс, те ни отговарят „Не, сега не е удачно“. Какво предприеха лекарите в Анадолу Медицинския Център? Лекуващият...