Георги Димитров, от Добрич, на 37 години, с тумор на шията 2008 г. му е открит тумор на шията. След преглед при местен хирург и по негов съвет Георги Димитров отива да се лекува в София, където го оперират – първата операция е юни 2008 г. Не се провежда нито химио, нито лъчетерапия, а само месечни прегледи. Януари 2009 г. започна да усеща болки и след направен ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) се установява, че има рецидив. Февруари 2009 г. се прави втора операция. Назначена е и химиотерапия, а по своя инициатива, на всеки 6 месеца, Георги си прави ЯМР. Септември 2010 г. резултатите от ЯМР показват, че „няма данни за рецидив” и главоболието, което усеща от време, потушава с аналгин, отдавайки го на натовареността и напрежението от работата в края на годината. Януари 2011 г. започва по-силно да го боли врата. Лекарите в Добрич откриват шипове. Февруари месец болките стават все по-силни и вече март месец състоянието толкова се влошава, че Георги едвам стои изправен. Вече е в почти легнало състояние. Началото на март 2011 г. отново си прави ЯМР, който показва, че има рецидив. Лекарите отказват да го лекуват. Започва ходене по мъките – хирурзите от София го пращат на лъчетерапевт, оттам на химиотерапевт, който пък му казва, че трябва да отиде във Варна, защото по регион би следвало да се лекува там. „В онкодиспансера във Варна нищо не са ми правили. Нищо. И след решението на химиотерапевтите от София да ме пратят във Варна, аз реших, че ще отида в Анадолу Медицински Център“, споделя Георги, който е имал подобно намерение още септември 2010 г., но лекарите в България го разколебават. „При въпрос месец септември към лекуващите доктори „Да отида ли до Истанбул за един преглед?”, отговорът е: „Каквото видим тук, това ще видят и там”. Да, ама не. Тук като дойдох, след като видяха снимките от ЯМР, направено септември месец и снимките от март месец, установиха, че туморът е рецидивирал още септември месец 2010. Аз знаех, че имам рецидива. Но информацията, че съм го имал септември месец, а в София не са го видели, това повече ме заболя. Почувствах се безсилен, почувствах се смазан. Тежко ми е, защото вдигат ръце, просто вдигнаха ръце.” Това, върху което наблягат специалистите от Анадолу Медицински Център е да се гледа напред. Постъпвайки в болницата всеки пациент трябва да загърби досегашното лечение и преживяване и да започне с мисълта, че е на правилното място и ще бъде излекуван. Така е и с пациентите в отделението по неврология. Катедрата по неврологични науки се състои от неврологично, неврохирургично и психиатрично отделение. Специалистите работят в тясна координация, тъй като в тяхната практика обикновено се включват заболявания с припокриващи се симптоми и всяко трябва да бъде оценено...