Споделено от наши пациенти

22 години с грешна диагноза “множествена склероза”

Публикувано от на Apr 30, 2015 в Споделено от наши пациенти |

На медицината са известни редица болести, които протичат с приблизително еднакви симптоми. Такива  са множествената склероза, епилепсията, мозъчните аневризми, кавернозните малформации, при които болният има силно главоболие, нарушено равновесие, липса на координация, загуба на двигателни способности, парализи. И ако допреди няколко десетилетия тези заболявания са се диагностицирали трудно, днес, благодарение на напредъка на технологиите в медицината, лекарите могат да поставят точна диагноза и да назначат правилно лечение. Историята на Йорданка Пешева от Велико Търново е типичен пример за това как неправилно разчетени симптоми водят до грешна диагноза и още по-страшното – до грешно лечение в продължение на повече от две десетилетия. За първи път Йорданка, тогава ученичка, усеща симптомите – световъртеж, загуба на равновесие, двойни образи, гадене. Лекарите казват, че страда от миниероподобен синдром. По-късно, през 1989 г., симптомите се подновяват и лекарите във В. Търново поставят диагноза множествена склероза – нелечимо заболяване с неясен изход. И така нейният живот се подчинява изцяло на неправилно поставена диагноза. В продължение на 22 години жената получава пристъпи, периодично постъпва в болница, а лекарите я лекуват с урбазон. За първи път прави ядрено-магнитен резонанс през 2003 г. Становището е малформация в малкия мозък. Йорданка изпада в шок, тъй като след 14 години е трудно да приеме, че заболяването е друго. В отделението, в което лекуват Йорданка, лекарите не обръщат внимание на резултата от ЯМР. Те са на мнение, че тя има множествена склероза и продължават лечение с урбазон при всеки нейн пристъп. Минават години и 2007 г. жената прави втори ЯМР. Становището е същото – малформация в малкия мозък. През 2011 г. жената отново постъпва в болница със същите симптоми, придружени с изтръпване на дясната част на лицето. Там се запознава с жена, по чиято препоръка заминава за София да се прегледа от невролог. След изследване в Александровска болница, лекарите отсичат: „Нямаш множествена склероза. Проблемът е малформация в малкия мозък“. Казват й, че трябва спешно да направи операция и след месец Йорданка постъпва в Иван Рилски. След хирургичната интервенция Йорданка се чувства зле – не може да пази равновесие, трудно координира движенията си. Докторът я информира, че не са успели да премахнат всичко, защото е до мозъчния ствол, препоръчва лечение с кибернож в Турция – близка страна, и сравнително на добра цена. Съветва я да кандидатства в Министерството на здравеопазването за финансиране. Този доктор е първият, от който Йорданка чува за лечение в Турция. За втори път чува през 2012 г. от свой колега – негова близка се е лекувала успешно в Анадолу Медицински Център. Йорданка се свързва с медицинския център в Истанбул по телефона. Оттам нататък всичко е лесно. Изпраща по мейл медицинска документация, с която разполага. От клиниката изпращат оферта до Министерство на здравеопазването, която е одобрена и парите са...

Повече

Вики не се води нито към зрящите, нито към незрящите

Публикувано от на Mar 16, 2015 в Споделено от наши пациенти |

Виктор Цветков е от Кюстендил. Нелеп инцидент е поводът родителите да научат за заболяването му – туморно образувание в окото. След направена операция детето губи зрението си, като с едното око е напълно сляп, а при другото – зрението е 15 %. Борбата е да се запази съществуващото зрение. Преди 5 години постъпва в Анадолу Медицински Център, Истанбул, за лечение с лъчетерапия. Майката на детето – Таня, споделя историята на малкия Виктор. Таня, как разбрахте, че Виктор има здравословен проблем? Един ден, докато рязах ноктите на Виктор, парченце попадна в окото му. Заведох го при очна лекарка в Кюстендил, която каза: „Вие знаете ли, че нокътчето е най-малкият проблем. Детето има тумор“. Тя видя, че окото е умъртвено, че той не вижда с това око. Каза, че явно нещо притиска очния нерв. И предположи, че е тумор. И то наистина се оказа така. Имаше ли някакви признаци преди това? Никакви признаци. Тогава той беше на 4 години. Справяше се прекрасно. И сега – с тези 15% зрение, които има, пак се справя прекрасно. Не можеш да кажеш, че не вижда, ако не знаеш или ако не се спъне. Какви действия предприехте след като разбрахте? Лекарката ни изпрати в Александровска болница, където в продължение на 2 месеца ни размотаваха. То не бяха направления, то не беше чудо – този професор, пък онзи доктор, всички го гледаха, бяха едни пътеки, писаха, че сме лежали в болница. Не го разбирам това – там 2 месеца ни мотаха, а в Кюстендил очната лекарка само с лампичката му светна в очите и каза, че е тумор. Накрая ни изпратиха в Св. Иван Рилски. Направихме ядрено магнитен резонанс и вече се видя, че е тумор. Това изследване трябваше да го направят още в началото, при положение, че сме изпратени при тях с диагноза тумор. Какво лечение предприеха лекарите в България? Лекарите казаха, че спешно трябва да се оперира. Образуванието беше колкото мандарина – 6 на 6 см. Беше засегнало и двете очи. С операцията лекарите отстраниха само половината тумор. Ако бяха отстранили целия, Виктор щеше да загуби зрението си напълно. След операцията в Св. Иван Рилски, ни насочиха в ИСУЛ за химио и лъчетерапия. В последствие се оказа, че Виктор въобще не е бил за химиотерапия. В България цял живот ще съм благодарна на една жена, доцент, която ми каза: „Аз ще направя всичко възможно, но нашата апаратура е стара. Ако можете, опитайте в чужбина. Не мога да ви ориентирам къде, но опитайте в чужбина“. Как разбрахте за Анадолу Медицински Център? Евгения Адърска, председател на Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания направи връзката. В Анадолу Медицински Център назначиха лечение с Трубийм. Всяка седмица лекарите следяха зрението, защото беше опасно – можеше да загуби изцяло зрението...

Повече