Историята на Кристиян Кръстев разказва майка му – Любомира Кръстева През 2012 година шестгодишния Кристиян Кръстев постъпва за първи път  в Анадолу Медицински Център. В България му поставят диагноза невробластом. След консултациите в истанбулската клиника се установява, че заболяването не е невробластом, а PPNET – периферен примитивен невроектодермален тумор. След продължителен курс химиотерапия и лъчетерапия е постигната тотална регресия на заболяването. Любомира, как разбра за Анадолу Медицински Център? И как се случи така, че да потърсите помощ в чужбина? Приятели ми казаха за болницата и ни посъветваха да отидем там, казаха ми и за сайта им. Влязохме, разгледахме, прочетохме няколко истории със съпруга ми точно за болницата. При нас нещата се случиха много бързо. Първоначално детето ми изкара една пневмония през лятото на 2012-та година. Излекувахме пневмонията, докторката ни каза да го водим на плаж. Но точно след плаж ми правеше впечатление, че Криси започна да се оплаква, че има болка във вратлето. Първото оплакване беше: „Боли ме вратлето”. След известно време, се оплака за втори път: „Боли ме вратлето, но по-силно”. После трети път, четвърти път се появяваше пак болка, но все по-силна. Детето място не си намираше, пищеше „Адски много ме боли вратлето, мамо, отзад, ето тука отзад ме боли”. Заведох го при детски невролог в Бургас. Направиха неврологичен преглед, назначиха ядрено-магнитен резонанс, кръвни изследвания, снимка на белите дробове. След готовите резултати невроложката ми каза: „Детето  има вътрешна брадавичка във вратленцето, която не е опасна за живота му, няма да се притесняваш, но тук в Бургас не можем да му помогнем. Трябва да заминеш за София.” Свърза ни със  специализирана болница в София и ни хоспитализираха веднага. Направихме нов ядрено-магнитен резонанс, стояхме в болницата седмица, без да знаем, какво предстои. След седмица ми казаха, че планират да направят операция. Не ни обясниха нищо, абсолютно нищо не знаехме. Казваха само: „Ние трябва да го оперираме, за да разберем какво е”. Друго нищо не ми обясниха, докато не излезе хистологичният резултат, аз не знаех какво става. Направиха операция на вратлето му отпред вдясно. По-късно в Анадолу Медицински Център вече разбрахме че туморът е бил осукан между 3 шийни прешлена и е стигал до сънната артерия. Казаха, че след 2 месеца планират втора операция отзад, което после в Анадолу Медицински Център разбрахме, че е невъзможно да бъде направено. Изписаха ни от болницата и се прибрахме вкъщи. Чакахме три седмици да излезе хистологичния резултат, треперихме и не знаехме, за какво става въпрос. После ми се обади хистологът и каза; „Г-жо, нямате никакво време, туморът е злокачествен, трябва веднага да започнете химиотерапия, идвайте веднага в София. Детето има невробластом.“ Аз въобще не знаех, на кой свят се намирам, седнах и просто… Някакъв сън, разбирате ли, просто не знаех, не знаех какво се случва, не...