Десислава и Игор Сеймянович са семейство от 5 години, но през 2010 г. вместо щастливото младоженство да продължи, ги връхлита тежка диагноза. Откриват, че Игор има огромен тумор в мозъка. Лекарите в България първо се бавят с диагнозата няколко месеца, след това го оперират, но впоследствие се оказва, че не са махнали нищо от тумора, след това правят грешна диагностика на карцинома и обявяват, че младият мъж ще живее максимум 7 месеца. Въпреки това Деси не се отказва и започва да търси начини, за да спаси любимия си. Отиват в Анадолу Медицински Център. Там разбират, че животът на Игор може да бъде спасен, макар и срещу солидни суми и младите хора започват дългата битка с болестта. Ето потресаващия разказ на Деси за това как се лекуват раково болните у нас, как това става в чужбина и какво коства всичко на близките и на самите пациенти. – Деси, кога и как разбрахте за заболяването на Игор? – От началото на 2010 г. той започна да се оплаква от много силно главоболие. Ходихме при невролози, включително и на 4-ти километър, всички твърдяха, че това е мигрена. Не направиха никакви изследвания, изписваха различни лекарства, от които нямаше подобрение. До май месец го лекуваха с антидепресанти и болкоуспокояващи. Той направи припадък от силната болка. Тогава решихме да направим ядрено-магнитен резонанс на собствена отговорност. Резултатът беше шокиращ за нас – никой не е подготвен да чуе такова нещо – огромен тумор в мозъка. Игор попита доктора дали ще умира, аз много се разстроих. Отидохме в болница “Св. Иван Рилски”, след като се молихме на проф. Бусерски да го оперира. Така до няколко дни го оперираха, като операцията продължи 7 часа. Лекарите ми казаха, че операцията е била успешна и е премахнат повече от половината от тумора, който бил към 6 см. Още тогава ми казаха, че ще се наложи втора операция. Зарадвах се, че Игор е добре и адекватен след операцията, говореше, позна ме. След това се оказа, че не вижда добре, особено с дясното око. След 7 дни излезе хистологията от тумора. Тогава лекарите ми казаха, че му остават 7 месеца живот, че няма нужда нищо да правим и да се опитваме да се лекува, “за да не мъчим момчето”. Той беше на 29 години тогава, аз реших да не му казвам и започнах да търся други варианти за лечение. – Къде намерихте спасение тогава? – Заминахме за Турция, защото прочетох Анадолу Медицински Център в Истанбул. Дадохме материал от тумора за повторна хистология и стана ясно, че диагнозата на Игор е щастливо объркана. Туморът беше определен в България като глиобластом 4-та степен, а в Турция казаха, че е астроцитом 2-3-та степен, който се лекува много по-успешно. Правиха и нов ядрено-магнитен резонанс, лекарите казаха,...
