На медицината са известни редица болести, които протичат с приблизително еднакви симптоми. Такива  са множествената склероза, епилепсията, мозъчните аневризми, кавернозните малформации, при които болният има силно главоболие, нарушено равновесие, липса на координация, загуба на двигателни способности, парализи. И ако допреди няколко десетилетия тези заболявания са се диагностицирали трудно, днес, благодарение на напредъка на технологиите в медицината, лекарите могат да поставят точна диагноза и да назначат правилно лечение.

Историята на Йорданка Пешева от Велико Търново е типичен пример за това как неправилно разчетени симптоми водят до грешна диагноза и още по-страшното – до грешно лечение в продължение на повече от две десетилетия.

За първи път Йорданка, тогава ученичка, усеща симптомите – световъртеж, загуба на равновесие, двойни образи, гадене. Лекарите казват, че страда от миниероподобен синдром. По-късно, през 1989 г., симптомите се подновяват и лекарите във В. Търново поставят диагноза множествена склероза – нелечимо заболяване с неясен изход. И така нейният живот се подчинява изцяло на неправилно поставена диагноза. В продължение на 22 години жената получава пристъпи, периодично постъпва в болница, а лекарите я лекуват с урбазон.

За първи път прави ядрено-магнитен резонанс през 2003 г. Становището е малформация в малкия мозък. Йорданка изпада в шок, тъй като след 14 години е трудно да приеме, че заболяването е друго.

В отделението, в което лекуват Йорданка, лекарите не обръщат внимание на резултата от ЯМР. Те са на мнение, че тя има множествена склероза и продължават лечение с урбазон при всеки нейн пристъп. Минават години и 2007 г. жената прави втори ЯМР. Становището е същото – малформация в малкия мозък.

През 2011 г. жената отново постъпва в болница със същите симптоми, придружени с изтръпване на дясната част на лицето. Там се запознава с жена, по чиято препоръка заминава за София да се прегледа от невролог. След изследване в Александровска болница, лекарите отсичат: „Нямаш множествена склероза. Проблемът е малформация в малкия мозък“. Казват й, че трябва спешно да направи операция и след месец Йорданка постъпва в Иван Рилски.

След хирургичната интервенция Йорданка се чувства зле – не може да пази равновесие, трудно координира движенията си. Докторът я информира, че не са успели да премахнат всичко, защото е до мозъчния ствол, препоръчва лечение с кибернож в Турция – близка страна, и сравнително на добра цена. Съветва я да кандидатства в Министерството на здравеопазването за финансиране. Този доктор е първият, от който Йорданка чува за лечение в Турция. За втори път чува през 2012 г. от свой колега – негова близка се е лекувала успешно в Анадолу Медицински Център.

Йорданка се свързва с медицинския център в Истанбул по телефона. Оттам нататък всичко е лесно. Изпраща по мейл медицинска документация, с която разполага. От клиниката изпращат оферта до Министерство на здравеопазването, която е одобрена и парите са преведени. И така, Йораданка заминава в клиниката, където всичко е предварително организирано.

В Анадолу Медицински Център отново правят изследвания на Йорданка и те потвърждават кавернома в малкия мозък. Но се оказва също и че жената има 2 образувания – едното до ствола, а другото по-близо, в дясното мозъчно краче. Едното с размер 1,9 см, а другото – 1,3 см.

След преглед неврохирургът казва на Йорданка, че лекарите в България са я отворили, срязали са кръвоносен съд и са я затворили и въобще не са стигнали до кавернома.  „Има Господ, че си жива“, били думите му.

Проф. д-р Кайъхан Енгин, радиолог, и назначава 6 процедури с кибернож, по 1 час всяка. Целта е да се намали риска от кървене. „Последният ми преглед, май 2014, показа, че каверномът не е кървял, но за по-траен резултат може да се говори след три години. Дотогава тя ще ходи на контролни прегледи на всеки шест месеца.

Две неща правят силно впечатление на Йорданка по време на престоя й в Анадолу Медицински Център. На първо място това е отношението на лекарите и персонала към пациентите: „Много са мили и любезни. Непрекъснато питат „как си“, „добре ли си“. Докато в България трябва да питаш, а като питаш – не ти обясняват, то в истанбулската клиника – каквото и да попиташ, ти обясняват с търпение и в детайли.

Второто е точността, с която работят лекарите. Когато има определен преглед или манипулация за 13.00 часа, точно в 13.00 часа пациентът влиза. Йорданка си спомня, че последният път, когато е ходила на преглед през май 2014, е имала определен час при проф. Енгин. Два часа преди това, обаче, преводачката я моли по най-бързия начин да дойде, защото нещо се случило с близък на професора и се налага той да си тръгне. „Тоест,  той е помолил да ме извикат, изчака ме и ме прегледа. През цялото време беше вежлив и по никакъв начин не показа нервност. Това е отговорно поведение. Тук ако се случи така, лекарят си хваща шапката и си заминава“, споделя Йорданка.

Това е историята на Йорданка Пешева – жената, която се бори 22 години с грешна диагноза множествена склероза. Майка, чийто живот можеше да се стече по съвсем различен начин, ако беше правилно диагностицирана и лекувана. Йорданка Пешева – жената с тъжни и някак примирени очи…, която след всички тези години не престава да се бори!