Ракът на белите дробове е ракът с най-висока смъртност в цял свят. Засяга четири пъти повече мъжете спрямо жените и рискът от развитие на този вид рак нараства с възрастта. В 80% от случаите е предизвикан от тютюнопушенето. Други рискови фактори са замърсения въздух, излагане на отрови и радиация, както и наследственото предразположение. Методи за диагностициране на рак на белия дроб При съмнения за рак следва да се направи преглед, образна диагностика (рентгенография, компютърна томография или бронхоскопия) на гръдния кош и цитологично изследване на храчката. За поставяне на окончателна диагноза се извършва биопсия и патологично изследване. Биопсията може да бъде извършена чрез вземане на материал по време на бронхоскопията или чрез аспирация с игла по време на рентгенографията или компютърната томография. Определянето на стадия на белодробния рак е комплексен процес, тъй като е свързан с множество характеристики на тумора и се измерва по скала. Стадирането на вида рак на белия дроб се базира на размера и локацията на тумора, дали туморът е навлязъл в лимфните възли и в тъканите в гръдния кош, дали се е разпространил извън гръдния кош. Методите за стадиране включват позитронно-емисионна томография (PET), медиастиноскопия и биопсия, коремна  ехография, коремни компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс, мозъчен ядрено-магнитен резонанс, костна сцинтиграфия. Стадиите се класифицират от I до IV. Принципно по-ниската цифрова индикация I и II показва, че туморът е малък и не се е разпространил в отдалечени органи, и обратно цифровата индикация III и IV показва, че туморът е по-голям и е метастазирал. Стадият е важна характеристика, с помощта на която се определя какво лечение да се приложи и какъв план за лечение да се следва. Лечение на рак на белия дроб Съществуват два основни вида рак на белия дроб – дребноклетъчен и недребноклетъчен. Дребноклетъчните видове рак се развиват и разпространяват бързо и се повлияват от химиотерапия и лъчетерапия. Недребноклетъчните ракови заболявания се развиват по-бавно и биват няколко вида: плоскоклетъчен (епидермоиден или сквамозен), аденокарцином, едроклетъчен или смесен. В ранен стадий се прилага хирургично лечение, а може да се  приложи и лечение с химиотерапия и/или лъчетерапия. Дребноклетъчният рак често се категоризира или като „ограничено“ или като „разпространено“ заболяване. Тази система помага да се определи най-ефикасното лечение. При това заболяване не се препоръчва хирургично лечение. Лечението на дребноклетъчния рак се извършва чрез химиотерапия, но в зависимост от степента на разпространяване се прилагат различни методи. Лечението на ограничено едностранно заболяване от дребноклетъчен рак започва едновременно с химиотерапия и лъчетерапия. Докато се прилага лъчетерапия, в определени дни се комбинира с химиотерапия. След завършване на лъчетерапията, химиотерапията продължава още известно време преди да се прекрати. За лечение на разпространен дребноклетъчен рак се прилага химиотерапия с цел да спре или забави развитието на болестта. След определен период, химиотерапията може да бъде прекъсната или лекарствата...