Едно от най-големите престъпления на прехода и българските политици е съсипването на здравната система, при положение че и преди 1989 г. не беше перфектна. Но след това тя бе просто превърната в извратен бизнес, за който всъщност няма кой да плаща; израждането на мисленето на лекарите и разбиването на цялата система на нефункциониращи отделни части. А и това, че занимавайки се с “реформи” и комерс, медицинската помощ у нас спря да се развива. Технологично, логистично и научно българската медицина е на ниво отпреди 15 години, при това става дума за водещите клиники у нас. А медицината е наука, в която за 15 години се случват доста революции. С това, в което се е превърнало българското здравеопазване, се е сблъсквал всеки. И всеки се оправя, както успее. Някои се обръщат към народната медицина, други – към откровени шарлатани, трети просто се предават, четвърти имат късмет, пети просто не са толкова болни. Все по-нарастваща група от хора обаче избира да се лекува в чужбина. Колко са тези хора не се знае. Доскоро се смяташе, че това се основно пациенти, за които няма лечение у нас или които опитват всичко, за да отложат неизбежното, което ги чака заради тежката им диагноза. Държавните институции често представят тези хора като жертва на чужди шарлатани или поне на прекалено агресивен маркетинг, зад който едва ли не няма покритие, т.е. клиенти на продавачи на надежда. Това, оказва се, изобщо не е така. Все повече хора търсят помощ навън и за лечими и у нас заболявания. Само че навън срещат друго отношение и лечение. Смята се, че огромната част от пациентите в чужбина са медийно познати, тъй като правят кампании за набиране на средства. Друга част от тях пък получават пари от държавата – здравното министерство или здравната каса. И това не е така, – за повечето такива пациенти не разбира никой, защото те си плащат сами През 2011 г. в здравното министерство и здравната каса са постъпили общо 374 молби от пациенти за финансиране на лечение в чужбина. От тях са одобрени 167, т.е. за толкова е счетено, че няма лечение у нас. През същата тази година потърсилите помощ само в една болница в Турция – “Анадолу медицински център“, са 1700. Тоест хората, които ходят в чужбина за лечение, което съществува и у нас, очевидно са в пъти повече от тези, за които не се предлага тук помощ. Отделно се ходи в други болници в Турция, в Германия, Израел, Русия, Франция, Испания, Австрия, САЩ. Няма статистика колко общо са българите, които се лекуват навън. Най-често помощ се търси за онкологични заболявания, мозъчни тумори и по-специално за лъчелечение с т.нар. кибернож, обясняват от здравното министерство. Навън се пътува и за химиотерапия, трансплантации и костно-мозъчни операции, ортопедични и...