Щитовидна жлеза - Снимка: Wikipedia.org

Щитовидна жлеза

Щитовидната жлеза, малка с форма на пеперуда обособена тъкан, е най-голямата ендокринна (с вътрешна секреция) жлеза, която се намира  в предната част на шията. Има два дяла, свързани помежду си с тесен провлак, и основната ѝ функция е производството на тироксин, трийодтиронин и калцитонин, които влияят върху метаболизма, растежа и развитието.

Като всяка жлеза и щитовидната жлеза е деликатна. Върху функционирането и състоянието й влияят дефицитът на полезни хранителни вещества, стрес, чувство на умора и липса на енергия, тревожност, нервност и раздразнителност, токсично излагане, фактори на околната среда, бременност, наследственост и автоимунни заболявания.

Заболяванията на щитовидната жлеза могат да се разделят на 2 групи: функционални и структурни. Причина за функционалните заболявания са аномалии в хормоналните нива. А причина за втората група заболявания са структурни промени в тази жлеза. Пациенти с възпалени възли, доброкачествени или злокачествени (ракови) тумори на щитовидната жлеза също попадат във втората група.

Методите за лечение при заболявания на щитовидната жлеза са три:  лекарствен, радиоактивен йод или операция. Лекарствата се използват, за да се инхибитира производството на тироидния хормон, чрез намаляване скоростта, с която функционират тези жлези. Радиоактивният йод намалява обема на произвеждания хормон, чрез увреждане структурата на клетките на щитовидната жлеза. Операцията включва частично или цялостно премахване на щитовидната жлеза.

„Нашето решение за лечение се определя от това в кой случай ползите за пациента ще са най-големи. Поради тази причина вземаме под внимание фактори като години, пол, предишно лечение, съпътстващи заболявания, резултати от скрининг тестове като ултрасонография и сцинтиграфия. Операцията е опция за лечение на заболявания на щитовидната жлеза. Докато изпълнението на операцията в точния момент изисква знания и умения, успехът на операцията с минимални странични ефекти изисква талант и опит“, информира проф. Метин Чакмакчъ, специалист в отделението по обща хирургия към Анадолу Медицински Център.

Операцията на щитовидната жлеза засяга три основни групи пациенти. Първата група са тези, които са диагностицирани с рак на щитовидната жлеза. Диагнозата е направена чрез биопсия с игла. Втората група са тези, при които се наблюдава компресия или козметични изменения, дължащи се на нарастване на размера на лимфните възли. Третата група засяга т.нар. хипертироидни пациенти – състояние, при което щитовидната жлеза произвежда прекалени количества от хормона TSH (хормон от хипофизата, който стимулира работата на щитовидната жлеза). Операцията е вариант за пациенти, при които се наблюдават странични ефекти от медикаментозно лечение или лечение с радиоактивен йод. Тя е вариант и за жени, които планират да имат деца или жени, които са във фертилна възраст.

Проф. Метин Чакмакчъ допълва още, че „операция не се прилага за всеки открит възел на щитовидната жлеза, но всички възли трябва да бъдат изследвани. Когато става въпрос за възли на щитовидната жлеза, под внимание трябва да се вземат оплакванията на пациента, медицинското му минало, изследвания и скрининг резултати. Възли, по-малки от 1 см и без радиологичен риск, се подлагат на наблюдение. За тези над 1 см предлагаме биопсия с игла. Наред с развитието на цитологията (наука, която изучава клетките) и интервенционалната радиология, биопсията с игла постига значителна популярност. Благодарение на нея, възли, които се считат за съмнителни или ракови, се премахват оперативно веднага.

Операцията е вариант, дори когато възелът е доброкачествен. Големите или нарастващите възли могат да причинят усложнения като трудност при преглъщането или болка. Размерът им може да бъде причина за притеснения, относно тяхната видимост. Тук отново може да се прилага оперативния метод. При тези случаи, обаче, премахваме частта с най-голям възел. Идеята е да се запази възможно най-голяма част от здравата тъкан, за да може тялото да продължи производството на необходимото количество тироиден хормон. Ако е необходимо, правим бърз патологичен тест в първата част от операцията, и спрямо него решаваме остатъка от намесата.

В случаите на рак или при хипертироидни пациенти, предпочитаме изцяло да премахнем щитовидната жлеза“.