В кое училище се учи това човеколюбие?! Писмо от Ненка Михнева към Анадолу Медицински Център.
От две години се боря с тежката диагноза – карцином на дебелото черво с метастази в черния дроб.
Но искам да споделя с вас нещо съвсем друго, нещо което ме разтърси из основи и промени представата ми за доброта, човеколюбие и всеотдайност. По стечение на обстоятелствата, в друга болница, след поредица грешки, ми бяха създадени тромби. И така, разочарована за пореден път, се върнах в Анадолу Медицински Център за последните 4 химиотерапии. Пет дни след втората терапия се пробудих с невъобразими болки в ходилото на десния крак. Бях в хотел и не приех болките за нещо сериозно, но към 10 ч сутринта тръгнах към болницата.
За отрицателно време болката се усили, крещях, не виждах и не чувах, а вашите лекари реагираха светкавично и ме настаниха в интензивното отделение. Не подозирах колко тежък е проблемът. Проф. д-р Хасим и д-р Ахмет Елмаз с опит, бързина, точност и човеколюбие спасиха живота ми. Борбата на тези мили хора продължи дълго, но те не се отказаха.
Незабравими за мен са дните, които ме посещаваха по няколко пъти на ден с Доплер в ръка, с глави приведени надолу, до десния ми крак, с надежда да чуят първи сигнали от кръвообращението. Те изпитаха искрена радост, че го има, че ще живея и че ще имам крак.
Проф. Хасим, д-р Ахмет Елмаз и всички други мили доктори, чиито имена не запомних в моето състояние – прекланям се пред вас. Поклон.
В кое училище се учи това човеколюбие, отдаденост и доброта?! Знание и опит се придобиват, но за останалото няма училище, а трябва сърце, любов, доброта. В момента, в които пиша това сълзите ми за кой ли път отново капят от любов, благодарност и вечна признателност към вас.
Как мога да забравя енергичния д-р Ахмет – забързан, загрижен и винаги усмихнат. Думите му „Кажи ми, че си добре и аз ще съм добре.“ Как в 3 часа през нощта го извикаха от дома му и още от вратата, виждайки как кърви раната ми, скочи на леглото притискайки, даде разпореждания, откараха ни в операционна зала… И отново ме спаси. Забравят ли се тези неща?! Никога.
А добрият, хрисим проф. Хасим – той излъчва толкова грижовност и бащина любов. Имах усещането, че е достатъчно този човек само да докосне раните ми и болежките ми ще отминат. Спокоен, уравновесен, можещ, знаещ какво и как се прави.
Много, много мога да пиша за това, което видях и получих по време на дългия си престой в Анадолу Медицински Център.
Какво да кажа за интензивното отделение? Всички тези мили хора станаха моето ново семейство, от което ежедневно получавах любов и надежда. Нямаше фалш в тази надежда. В любовта на малката сестра Мерике, на енергичния доктор Алев. Целувки на тези хора. Обичам тези мили хора, не запомних имената на всички, но им пращам сърдечно благодаря и обичам ви.
Не на последно място, искам да пиша за скромната и стеснителна д-р Фатма. Независимо от нейната притеснителност тя успя да ми покаже, че не съм сама, намерих приятел, всеки ден ми показваше обич. Последните й думи бяха „ще ми липсваш, свикнах с теб“, никога няма да забравя. Обичам те, д-р Фатма.
Много мога да кажа за милите преводачки… Това малко ядро от сплотени и винаги готови да се притекат на помощ момичета, които винаги долитат при нас като пролетни птици, които изживяват и заживяват с нашите проблеми. Не се променяйте, момичета! Бъдете това, което сте, здрави, мили и обичливи.
Уважаемо ръководство на това забележително медицинско заведение, с тези няколко реда искам да изразя своята благодарност и удоволствие, че попаднах в едно от вашите звена в болницата. Да изразя своето възхищение и очарование, че срещнах всички тези хора.
Мисля, че и вие трябва да се гордеете с този колектив – те работят тихо, скромно и ненатрапчиво с едничката презумпция – да обичат хората и да им помагат. Благодаря на Бога, че ме срещна с вас. Благодаря, че ви има. Бъдете това, което сте.
Здраве на вас и семействата ви. Дълбок поклон. Обичам ви.
Ненка Михнева