Пациентка с метастатичен рак на гърдата: „Болестта се разпространи от гърдите ми към ребрата и гръбначния стълб, но преодолях всичко.“
Преди повече от десет години 56-годишната А.К. открила бучка в гърдата си докато се преобличала. На следващия ден ѝ била поставена диагноза рак на гърдата. През 2013 г., се върнала в болницата и научила, че ракът се е разпространил в три ребра. През 2015 г. отново открили метастази. А.К. разказва за преживяванията си по време на лечението с 52 сеанса лъчетерапия и 6 месеца химиотерапия.
Моля те да ни разкажеш малко за себе си
На 56 години съм и имам син, който е инженер, и дъщеря, която е архитект. Домакиня съм. Преди повече от десет години, докато се преобличах, забелязах бучка в гърдата си. На следващия ден отидох на лекар. Лекарят диагностицира рак на гърдата, още преди да направят ядрено-магнитен резонанс, ултразвук или мамография. След това ми направиха всички изследвания и разбрах, че имам 2 см злокачествен тумор.
Как се почувства в онзи момент?
След диагнозата не се обезсърчих. Бях психически подготвена, но когато лекарят го каза на глас, все още бях в шок. Лекарят забеляза тревожността ми и ме подкрепи, казвайки ми, че мога да се справя. Той наистина ми помогна.
Кога те оперираха?
Операцията беше 15 дни по-късно и туморът беше отстранен. Засегнати бяха и един или два лимфни възела в подмишницата ми, които също бяха отстранени. Месец по-късно се свързах с Анадолу Медицински Център и започнах химиотерапия и лъчетерапия. Химиотерапията ми продължи шест месеца.
Как преминаха сеансите с химиотерапия?
Не усетих нищо по време на първия сеанс, но вторият беше много труден. Изпитах силно гадене. Не можех да ям много, само течности. Също така, знаейки, че косата ми ще падне, се подстригах след втория сеанс. Тъй като лечението беше през зимата, винаги носех шапка навън. След химиотерапията имаше едномесечна почивка, след което започна лъчетерапия.
Как премина лъчетерапията?
Нямах проблеми по време на лъчетерапията, но три месеца след края ѝ започнах да изпитвам храносмилателни разстройства, загуба на апетит и изтъняване на кръвоносните съдове в очите. Всичко беше наред до 2013 г. Правех редовни прегледи.
Кога разбра, че имаш метастатичен рак на гърдата?
През 2013 г. почувствах дискомфорт в лявото ребро и отидох в болница. Посетих ортопед, но нищо не откри. След това отидох на онколог в Анадолу Медицински Център, където откриха метастази между три ребра. Лъчетерапията започна веднага. Имах 10 сеанса лъчетерапия. След това, в продължение на две години, всичко беше наред.
През 2015 г. имах метастази в гръбначния стълб. В Анадолу Медицински Център направиха 10 сеанса лъчетерапия на гръбначния мозък. Общо получих 52 сеанса лъчетерапия и шест цикъла химиотерапия. Сега всичко е наред, под контрол.
Чувствала ли си се някога обезкуражена, мислила ли си да се откажеш?
Не съм губила духа си, но мога да кажа, че в края на 10-годишна борба бях малко уморена. Редовно ходя на прегледи. Лекарите казват, че се справям много добре. Прекарах 10 години в болници и, разбира се, от време на време изпитвах отчаяние и нервно напрежение. Имаше моменти, когато си мислех: „Наистина ли никога няма да се оправя?“ Но слава Богу, доживях до тези дни.
Кой беше най-голямата ти подкрепа?
Семейството ми беше най-голямата ми подкрепа. Приятелите ми също бяха до мен. Получих и психологическа подкрепа, което беше много полезно. Не можеш да говориш с всички за преживяванията си, но възможността да обсъдиш всичко с лекар беше много подкрепяща. Слава Богу, успях да се справя.
Какво би препоръчала на пациентите с метастатичен рак на гърдата?
В болницата се опитвам да подкрепям пациентите физически и психически, доколкото мога. Не се изоставям и помагам на други пациенти. Когато чуя от пациенти, че ракът е лошо заболяване, им казвам, че и аз самата съм болна повече от 10 години с метастатичен рак на гърдата и съм преодоляла мнохго трудности, за да им окажа морална подкрепа.
Някои пациенти се откъсват много от живота. Много е важно да не се губи връзка с него. Никой не бива да очаква животът да се бори за тях; те трябва да се борят сами за себе си. Никога не съм имала изблици на гняв или самосъжаление от рода на: „Днес имам химиотерапия, не мога да излизам навън“; винаги съм била част от живота.
Сблъсквали ли си се с коментари, които са те разстройвали?
Мнозина са ми казвали: „Това е толкова лошо заболяване, колкото подсказва името му, не дай си Боже“ или „Без значение какво е лечението, краят все пак е смърт“. Най-неприятното е, когато хората те гледат със съжаление. Не харесвам този поглед. Казвах на тези, които ми говореха толкова негативно: „Притеснявам се за това, каква полза ще ви донесе такъв разговор? Вместо да ме подкрепяте, ми разваляте настроението.“ Рак не означава, че животът е свършил. Технологиите са напреднали толкова много. Дори близки приятели правеха такива коментари. Те питаха: „Обратно в болницата?“ и казваха: „Животът е мъчение, аз няма да мога да го понеса. Бог да ти даде търпение, ти си много силна.“ Въпреки раздразнението, винаги ги игнорирах.
На какво те научи болестта?
Преди се стараех много да не обидя хората. Когато се разболях, станах по-наблюдателна. Хората, към които се обръщаш за помощ, винаги очакват нещо от теб, но не дават нищо в замяна. Когато имаш нужда от помощ, те изчезват, но се появяват, когато имат нужда от теб. Тази болест ме научи на това. Радвам се, че се борих редом със семейството си, но видях, че почти всички, с изключение на няколко близки приятели, бяха приятели само в добри дни. Не съм толкова нежна, колкото бях преди; започнах да обичам и ценя себе си повече. Не съм толкова щедра, колкото бях преди. Дори роднините ти могат да ти бъдат приятели само в добри дни. Пациентите не трябва да губят кураж; моралът е много важен.
Имам градина, отглеждам био зеленчуци и плодове. Не обичам да седя бездейно. Надявам се всички да правят същото. Наистина обичам да слушам музика, да гледам телевизия, да чета книги, да пия чай и кафе с приятели и да общувам. Правя сладка и конфитюри от зеленчуците и плодовете, които бера в градината си. Това също ме разсейва. Помага ми да забравя за болестта.
Разбирам, че имаш куче...
Да, имам куче. Тя е моят верен спътник, източник на морална подкрепа. Взех я, когато беше на 15 дни, и тя израсна в ръцете ми. Най-близкият ми приятел е кучето ми. Сега е на 8 години. Когато бях болна, тя идваше при мен и ме гледаше в лицето. Никога не се отделяше от мен. В трудни моменти винаги лежеше до мен, не се отдалечаваше, докато не стана. Тя е по-близка до мен от човек. Не може да говори, но предава всичко с очите си. Любовта към животните е прекрасна.
„Нейният позитивен поглед върху живота оказа значително влияние.“
Координаторът на А.К. в Анадолу Медицински Център споделя: „Въпреки че нашата пациентка преживяваше мъчителни рецидиви, тя винаги успяваше да се справи успешно. Вярвам, че позитивният ѝ поглед върху живота също оказа положително влияние върху хода на заболяването ѝ. Преследването на нови хобита, които се простираха отвъд събитията, свързани с болестта ѝ, също е за пример.“
Лечение в Анадолу Медицински Център
Понякога съвременната онкология не може окончателно да излекува рака, но все по-успешно се справя с рецидивите. В такива случаи нашата задача е да се борим за удължаване на живота и повишаване на качеството на живот на пациента. Неговото участие в този процес е изключително важно. Да не губи дух, да не се отказва от живота. Водени от мисията ни да предоставяме медицински грижи на световно ниво и най-вече от човечност, ние наистина сме съпричастни към всеки пациент. Златната акредитация на Planetree за грижа, ориентирана към личността е признание за това, а доказателствата са в отзивите на нашите пациенти.
Независимо на кой стадий е вашето онкологично заболяване, можете да поискате второ медицинско мнение за лечение в Анадолу Медицински Център. Свържете се с нас.