Е.Ш., 49г, майка на едно дете. „Имах болезнени, твърди, подобни на камъни образувания, които усещах при докосване и имаше зачервяване, особено на лявата ми гърда. Първоначално ми казаха, че са кисти и че имам инфекция на гърдата. Приложиха антибиотично лечение и то подейства добре. Мислех, че съм добре, когато инфекцията отшумя. Обърнах се към лекари, когато болката започна да се разпространява към подмишницата. Направиха биопсия, мамография и ултразвук и ми поставиха диагноза рак на гърдата в стадий 4. Консултирах се и със специалиста по медицинска онкология проф. д-р Шереф Кьомурджу. Той прегледа резултатите ми и ми препоръча ПЕТ скенер. За съжаление, след ПЕТ скенера разбрах, че туморът е метастазирал в костите ми. Имаше десетки бучки в гърдите ми, включително лимфни възли. Те също бяха метастазирали в костите.“
„Имаше моменти, когато се чувствах без дъх.“
Е.Ш. приключва кариерата си на търговец в големи компании. „Имаше моменти, когато изпадах в депресия и се чувствах без дъх, но преодолях тези моменти. Животът е прекрасен. Диагностицирана с рак в четвърти стадий – трябваше да умра с тази диагноза. Мисля обаче, че в нас е вродено да не се отказваме. Дори да паднем от скала, ще се вкопчим в клон, за да оцелеем само още десет секунди. Вярвам, че тази привързаност към живота е уникална за човечеството.“
„Смених града си заради болестта.“
Първоначално не разказва на сина си за болестта си. „Тъй като това заболяване ще доведе до косопад, му казах, че ще си подстрижа косата. Синът ми реагира много силно. Той вече беше много тъжен, защото не можеше да вижда баща си, който живееше в чужбина, загуби дядо си и трябваше да напусне училище, защото се преместихме. Крих болестта си около два месеца. Въпреки това, с увеличаването на страничните ефекти, синът ми разбра. Започна да използва думата „рак“ често в училище, което привлече вниманието ми. Отидохме на психолог и аз казах на сина си. Той си подстрига косата, за да ме подкрепи.“
„Огромен източник на мотивация“
„Детето ми беше огромен източник на мотивация за мен. Мислех само за това как да се оправя заради сина си; никога не съм мислила да се откажа. „Синът ми е бил най-големият ми източник на мотивация през целия процес на лечение. Вероятно винаги съм имала това послание в ума си. Никога не съм спирала да живея; слагах си грим и ми сложиха нова коса, вежди и мигли на мястото на падналите. В момента, в който се почувствах по-добре, се хвърлих навън. Никога не съм таила злоба към живота.“
„Има повече от 20 бучки“
Е.Ш. преминава десет цикъла химиотерапия (шест големи и четири малки) и след това още три цикъла, заяви: „Имах много голям брой тумори. Мисля, че броят на бучките бе над 20. След последната химиотерапия направих ПЕТ сканиране. Бях в ресторант с приятелите си и с нетърпение очаквахме резултатите. Получих обаждане от проф. Шереф, който ми каза: „Вие създадохте чудо. Резултатите са много добри. Няма да има нужда от лъчетерапия.“ Бучките се бяха свили с до 40%. Започнах хормонална терапия. След това проф. Шереф поиска да ме прегледа и специалист по обща хирургия в Анадолу Медицински Център. Той препоръча хирургично изпразване на гърдите ми и поставяне на силикон като част от превантивното лечение. Помислих си и реших да продължа. Ще се оперирам в следващите дни.“
„Е.Ш. направи работата ми много по-лесна с бойното си отношение.“
Проф. д-р Шереф Кьомурджу, специалист по медицинска онкология в Анадолу Медицински Център споделя:
„За първи път видях Е.Ш. преди около две години и след прегледи се оказа, че има метастатичен рак на гърдата. Тя започна да ме изненадва още по време на първите ни сесии, когато споделих диагнозата. Никога не питаше: „Защо аз?“; нейното спокойно, войнствено отношение и готовност за работа в екип направиха работата ми много по-лесна. Когато ѝ казвах, че може да няма отговор от лечението, отговаряше: „Докторе, аз ще бъда в групата с най-добър отговор; не се притеснявайте.“ Тя проучи много добре процеса на лечение и започна процедурите. Тъй като това беше рак в напреднал стадий, в началото се нуждаеше от системни лечения като химиотерапия. По време на химиотерапията тя стриктно спазваше нашите препоръки и поддържаше позитивен подход, като изпитваше много малко странични ефекти. Като предприе необходимите предпазни мерки, тя продължи социалния си живот. След химиотерапия и хормонална терапия, тя попадна в групата с най-добър отговор; всички метастатични лезии бяха изчезнали и остана само подозрителна бучка в гърдата. След като тази ситуация остана стабилна в продължение на една година, обсъдихме нейния случай в туморния съвет и препоръчахме операция.“
„Онкоболните трябва да бъдат активни в живота.“
Е.Ш. заяви, че нейната осведоменост се е увеличила значително след болестта и предложи следния съвет на онкоболните: „Ракът ме научи на много. Събуждам се всеки ден, правя йога и плувам всеки ден. Повече се вълнувам от живота. Вероятно няма да умра от това заболяване; така се чувствам. Онкоболните трябва да бъдат активни в живота. Трябва да излизат и да купуват слънчогледови семки, да карат колело. Определено трябва да се занимават с нещо. Трябва да работят, доколкото здравето им позволява. Когато човек е сам със себе си, е почти невъзможно да избегне депресията. Също така, трябва да стоят далеч от интернет. Казах на лекаря си да не ми дава твърде много подробности. Получаването на твърде много информация увеличава тревожността и безпокойството.“
Свържете се с нас за безплатно второ медицинско мнение и съдействие за диагностика и лечение в Анадолу Медицински Център.