В много случаи повечето от нас, без да знаем причините, се насочваме към вътрешния си глас независимо от последствията. Точно това е направила бившата манекенка Светла Грънчарова, която неочаквано разбира, че е болна от коварната болест рак. За да се пребори с нея, Грънчарова избира най-правилното място за лечението си в Турция. Първо са направени изследване и диагностика на неопределеното образувание в белите дробове.

След това с цел да се определи стадият на раковото заболяване се извършва медиастеноскопия (mediastinoscopy) на пациентката. След извършените анализи става ясно, че само в една област на белите дробове има поява на метастатично заболяване. Лекарят решават да започнат лечение с четири курса химиотерапия. След провеждането им пациентката дава положителни резултати и затова впоследствие й се прави лобектомия и медиастинална лимфна дисекция за отстраняването на туморното образувание.

Изглеждате много бодра и имате добро здравословно състояние. Отделяте ли особени грижи за здравето си?

- Като цяло не мога да кажа, че отдавам сериозно значение на здравето си. Дори може да се каже, че съм доста небрежна към рутинните периодични прегледи и много рядко се подлагам на тях. Такова беше отношението ми, докато не се стигна до неразположение заради сърдечносъдово заболяване.

Преди около година ми беше направена операция за смяна на митралната клапа на сърцето. Да ви кажа истината, в живота си никога не съм имала проблем с теглото, нито съм спазвала режими за сваляне на килограми, нито е имало някакви трудности, свързани със здравето ми. Пушех по две кутии цигари на ден в продължение на 40 години, но престанах да пуша преди 13 години.

Как беше диагностициран здравословният ви проблем, който вече е разрешен оперативно?

- След операцията на сърцето редовно ходех на рутинни прегледи. По време на тези прегледи лекарите случайно откриха признаци на неопределено туморно образувание в белия ми дроб. В миналото си не съм имала проблем с белите дробове, но въпреки това, без да имам някакви външни признаци, по време на рутинен кръвен тест беше установено, че някои от стойностите на кръвта ми бяха по-високи от нормалните. Затова впоследствие ми се направиха някои рентгенологични (дисплейни) изследвания. В резултат на тестовете окончателно бе установено наличието на туморно образувание в дробовете ми.

Когато бяхте диагностицирана с това заболяване, защо избрахте да се лекувате в Анадолу медицински център, а не във вашата страна?

- В действителност това решение беше необходимост, а не предпочитание, защото в България не можаха ясно да диагностицират болестта ми. Там откриха тумор в белите дробове, но размерите бяха неопределени. За съжаление след това лекарите не успяха да идентифицират дали има далечни метастази и затова не можаха да определят точната диагноза.

В резултат на всичко това, за да се постави по-точна диагноза на болестта ми, започнахме проучвания за други здравни центрове и първо достигнахме до Анадолския здравен център с цел да бъде дадено второ медицинско мнение. Впоследствие решихме да получим необходимото лечение точно в този център.

След необходимите тестове, които ми бяха направени, беше поставена диагнозата и се планира бъдещото лечение. Като се взе предвид резултатът от биопсията, бяха извършени четири курса химиотерапия. След приключването им бяха направени контролни изследвания.

Лекарите решиха, че се е създала подходяща среда за операцията ми. След успешно преминалата операция една част от белите ми дробове и болните лимфни възли бяха премахнати. Най-важното нещо за един пациент е да има доверие към лекуващия лекар.

Аз предприех проучване за лечението си в чужбина, защото за съжаление не можах да се доверя на лекар в моята страна. Изключително съм щастлива, че след упорито търсене бях лекувана от лекар, към когото изпитвам безкрайно доверие.

Как премина за вас процесът след операцията?

- След завръщането ми в България имах само един проблем – изпитвах трудности при вдишването и издишването на въздуха. Имах известни проблеми и по време на физическо натоварване. Седмица след операцията обаче се чувствах толкова добре, че никой не вярваше, че съм прекарала оперативна намеса.

Какви чувства изпитвате в момента?

- Чувствата ми бяха объркани, действах напълно интуитивно. Когато ми беше поставена точната диагноза, в началото не можех да повярвам. Сигурно всички в моето положение са се чувствали по този начин. Мислех си за най-лошите варианти и изпаднах в голямо отчаяние.

Но за щастие всичко мина добре, даже много по-добре, отколкото ние се надявахме. Въпреки това дори дълго време след операцията имам моменти на отчаяние.

През следващите две години по-често ще ходя на контролни прегледи. Всяка контролна процедура за мен и за всички мои близки е изпълнена с вълнение и страх заради резултатите.

Промени ли се мирогледът ви за света, начинът ви на живот?

- Всъщност животът ми до болестта беше много хубав. Имах щастлив брак, обичана работа, дете. Точно това е причината винаги да съм усмихната и да радвам хората около себе си. Това заболяване обаче ми повлия много и отношението ми към живота беше напълно променено. Чувствам, че имам по-малко енергия, отколкото преди, затворих се в себе си, сънят ми стана неспокоен.

Външно хората не забелязват нищо от това, което усещам вътре в себе си, продължавам да съм широко усмихната, но знам, че това, през което минах и продължавам да чувствам, никак не е лесно. Въпреки всичко вярвам, че заедно със семейството ми ще успеем да преодолеем всичко това и след този период ще имаме светло бъдеще без мъки и трудности със здравето. Съпругът ми беше с мен на всеки етап от лечението.

През цялото време усещам духовната сила и емоционална подкрепа на дъщеря ми и внука ми в тези трудни моменти. Това ми дава сили. Дъщеря ми упорито ме подтиква да се смея, да не се отказвам и никога да не падам духом. Всеки ден ми напомня за вярата в себе си. Имам близки хора около мен, които са лекувани от рак в България.

От време на време разговарям с тях и това споделяне на чувствата и състоянията ми носи успокоение и душевна радост от оздравяването. През целия този труден за мен оздравителен период най-голямото бреме носи съпругът ми, защото той знае истинското ми лице.

Въпреки че предишното ми жизнерадостно състояние вече не се усеща толкова силно, той всячески се мъчи да направи така, че да не усещам разликата между миналото и настоящето.

Източник: Новинар