Боримир Марчев е на 13 години, от Разград, с туморно образувание в малкия мозък. След операция в България голяма част от образуванието е отстранено, но лекарите оставят една малка част от 5 мм, за да не причинят увреждане. Лечението – химио и лъчетерапия, е продължено в Анадолу Медицински Център.

Историята разказва майка му Мирела.

Мирела, как се стигна до тази диагноза?
През зимата на 2014 г. забелязахме, че Боримир започна леко да губи равновесие, имаше спорадични повръщания. Първоначално мислехме, че е във връзка с пубертета. Направихме изследвания, които показаха добър резултат. Докато един ден той отново повърна и отидохме на консултация. Лекарката като видя как залита по стълбите ни изпрати на ядрено-магнитен резонанс, който показа, че Боримир има тумор в малкия мозък. Вариантите бяха или проф. Романски в София или кибернож в Турция. Но ние не можехме да се организираме за един следобед за Турция и решихме да останем тук. Обадихме се на професора, който веднага ни прие. В резултат на последващата операция се оказа, че има много малък участък, който не е отстранен, тъй като лекарите се притесняваха да не увредят детето.

Какво предприехте за този неотстранен участък?
Докато бяхме в болницата се сетих за моя позната, която се е лекувала успешно в Анадолу Медицински Център. Свързах се с нея и тя ми даде контакти на Мустафа Мехмедов – българския представител на истанбулската клиника. Междувременно се свързах и с една от преводачките, която е от Разград – Жулиде. Изпратих до клиниката епикризите и всички документи, с които разполагам. Оттам се обадиха да кажат, че чакат детето за лъче и химиотерапия, че трябва незабавно да дойдем. Но ние нямаше как да пътуваме, защото бяхме в болница. Първоначално в софийската болница стояхме 10 дни. Но тъй като на Боримир му протече раната, се върнахме за още три седмици и половина.

Изписаха ни на 28-ми април 2014 и на 29-ти сутринта тръгнахме за Турция. Веднага ни приеха и направиха изследвания отново. Оказа се, че сме дошли почти на края – след операция, до 40-ия ден трябва да се започне лъче и химиотерапия. А ние отидохме на 39-ия. Първите няколко дни преминаха в програмиране, изследвания, ЯМР, провериха как е извършена операцията, дали трябва да се направи отново. Лекарите установиха, че всичко е направено много добре и ще се пристъпи към комбинирано лечение – лъче и химиотерапия.

Колко време останахте в Анадолу?
Месец и половина бяхме там. Мустафа и Жулиде поеха нещата по организацията. За няма и седмица всичко беше уредено – какво ще се прави, какво ще е лечението, запазване на часове, настаняване. Там ни пое Айтен, също преводачка, която беше навсякъде с нас – по време на прегледи, на изследвания, ЯМР, лъчетерапия, химиотерапия. Тя е много опитна, предразполагаше ни, внасяше атмосфера, не беше с нас просто, за да ни превежда.

Д-р Кайъхан Енгин и проф. д-р Алп Йозкан назначиха комбинирано лечение от лъче и химиотерапия, през две седмици по един курс. Медицинската сестра, която беше за химиотерапията, Ширин, тя е детска сестра, беше изключително внимателна. Заедно с нея за химиотерапията отговаряше и още една сестра, която проверяваше серийния номер, вида на лекарството, за да се увери, че не е допусната грешка преди да се започне вливането на лекарството.

Лъчетерапията с какъв уред се извърши?
Лъчетерапията се проведе с Трубийм. В началото беше с продължителонст от 20-25 минути, тъй като му облъчваха и част от гръбначния стълб, за да предотвратят евентуални разсейки. След това продължиха да облъчват само главата.

Разкажете ни за условията в Анадолу Медицински Център
Впечатлих се много от болницата. Вътре няма никаква болнична атмосфера. Всичко е като в хотел – комфортни фоайета, удобни места за изчакване, мека мебел, картини, изключително чисто. И как да кажа – във всяко отделение си има нещо като гише за обслужване, където се извършва плащането, записват се часове, извикват пациентите за съответния кабинет и ти въобще не трябва да чакаш, да се притесняваш, че някой ще те пререди. Максимално спокоен се чувстваш.

Какво е отношението на лекарите към пациентите?
Ведрият тон, отношението, добрината се чувстваше навсякъде. Никой не ти вика, не ти се кара, даже нещо да си направил. От каквото и да имаш нужда, независимо дали е от битово или медицинско естество, веднага откликват. Докато тук в България все се страхуваш, че можеш да направиш нещо, че сестрите ще те навикат, че санитарките ще ти се накарат.

Как е Боримир сега?
На всеки три месеца ходим на контролен преглед за по два-три дни, като му правят кръвни изследвания и ЯМР. Следваме стриктно препоръките на проф. д-р Йозкан – Боримир да не яде никакво сладко, да пие много вода, което е с високо PH, тъй като унищожава раковите клетки, да не се излага на слънце, да не се къпе в басейни. Има страшно много ограничения, но той свикна, не се инати. Към момента вече прави леки натоварвания – играе тенис, федърбал, кара колело.