Всички мозъчни тумори са сериозно живото-застрашаващо заболяване. Дори и малък, туморът може да има сериозни последствия.
Мозъчните тумори обединяват голяма група заболявания на неконтролирано развитие на клетки от самият мозък, черепно-мозъчните нерви, обвивките на мозъка. Повечето мозъчните тумори възникват спонтанно и медицината няма конкретно обяснение за причините. Някои от често обсъжданите фактори са: излагане на радиация и токсини, възрастта – децата под 8 годишна възраст и хората над 60 заболяват по-често от мозъчни тумори. Фамилна обремененост се показва при заболявания като централна неврофиброматоза, туберозна склероза, синдрома на Von Hippel-Lindau.
Видът на мозъчния тумор зависи от неговия произход, местоположение, обем, ход на протичане на заболяването и т.н. Първичните произлизат от мозъчната тъкан, обвивките на мозъка и черепно-мозъчните нерви. Най-честите първични мозъчни тумори са:
- Глиоми (астроцитоми, глиобластоми, олигодендроглиоми) – произлизат от астроглиалните клетки на мозъка, разположени между невроните на мозъка и осигуряват тяхното нормално функциониране. Тези тумори се развиват в мозъчните полукълба, без рязка граница от здравата мозъчна тъкан.
- Менингиоми – предимно доброкачествени тумори, произлизащи от мозъчните обвивки, разположени в черепната основа, но обособени в капсула от останалата мозъчна тъкан. Развиват се бавно и обикновено се откриват, когато се достигнали големи размери.
- Невриноми (шваноми) – предимно доброкачествени тумори, клетки, които подобно на изолация обвиват периферните нерви, разположени по черепната основа. Най-честите симптоми са лицева пареза, загуба на слух или очни и двигателни смущения.
Друга група тумори се развиват в съседни тъкани и органи (око, ухо, лицеви кости, кожа) и прорастват в мозъка. Метастатичните тумори произлизат от органи и тъкани извън мозъка и го достигат по-кръвен път. Нередки са случаите, когато диагностиката и лечението на мозъчен тумор води до откриване на първичния тумор в бял дроб, стомашно-чревен тракт, отделителна система и т.н.
Симптоми и диагностика
Мозъчните тумори причиняват оплаквания заради притискането на мозъчната тъкан или увреждане на черепно-мозъчните нерви. Често първите симптоми са главоболие, неподатливо на обезболяващи медикаменти, скованост във врата, сутрешно гадене и повръщане, смущения в зрението, говора, вкуса, обонянието или в хормоналния баланс на организма, емоционална лабилност и/или свръх-реактивност, нарушена памет и неадекватност в обичайни ситуации, епилептични припадъци, тремор, изтръпване на крайници или половината тяло. Но сходни симптоми има и при множество психични и неврологични заболявания.
Неврологичният медицински преглед не може да определи дали се касае за мозъчен тумор или за друго неврологично заболяване. За поставяне на точна диагноза е задължително да се направи образна диагностика с ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) или компютърна томография (КТ), мозъчната ангиография. Други диагностични методи са биопсия, лумбална пункция, хормонални изследвания като метод за диагноза, така и метод за проследяване на еволюцията на заболяването при определени видове тумори.
Лечение на мозъчни тумори
Лечението на мозъчните тумори е комплексно и обхваща: неврохирургическа операция, лъчелечение, химиотерапия, рехабилитация и ресоциализация.
Неврохирургична операция – Хирургичното отстраняване на тумора се счита за най-ефективния метод на лечение. За да достигне до тумора в началото на операцията се изрязва част от черепа (краниотомия или трепанация). По време на операцията се използват операционни микроскопи, невронавигация, интраоперативна ултразвукова диагностика, ендоскопия за пълно отстраняване на тумора и прецизна и безопасна работа на неврохирурга. В края на операцията се извършва пластично възстановяване на черепните кости.
Лъчелечението и химиотерапията се ползват като част от комплексното решение за лечение, което се взема от мултидициплинарен екип специалисти в зависимост от вида, разположението и големината на тумора, възрастта и състоянието на пациента.
Много важно съпътстващо лечение, облекчаващо страданието на пациента е лечението на мозъчния оток. До оток на мозъка може да доведе, както самият тумор, така и хирургичната операция и лъчелечението. Терапията против оток на мозъка е задължителна и и се осъществява с кортикостероиди и антиконвулсанти.
Прогнозата при мозъчните тумори е строго индивидуална. Само добре подготвен в областта на невроонкологията специалист може да прецени каква е възможната еволюция на заболяването.