Ракът на бъбрека или бъбречно-клетъчният карцином представлява 2-3% от всички ракови заболявания. Той е най-честото туморно образование на бъбрека (доброкачествени или злокачествени) и представлява 85-90% от всички злокачествени тумори на бъбреците. Среща се малко по-често при мъжете и рискът е най-голям във възрастта между 60-70 години.

Ракът на бъбреците води началото си от филтрираната кръв на бъбрека и от епителните клетки на бъбречните каналчета. Има различни етапи на рака на бъбреците. Ако туморът е ограничен в рамките на бъбрека и няма разсейки, това се нарича локализиран рак на бъбреците. При локално напреднал рак на бъбреците туморът се е разраснал извън бъбреците към околната тъкан или вени, надбъбречната жлеза или лимфните възли. Лекарите говорят за метастатично заболяване, ако ракът се е разпространил или към далечни лимфни възли или към други органи. Характерно за туморите на бъбрека е ранното метастазиране по кръвен (венозен) път, първоначално в бъбречната вена, а в по-напреднали стадий е възможно “туморния тромб” да достигне и до дясното сърдечно предсърдие. По тази причина, най-честите далечни метастази са в белия дроб.

Симптоми на рак на бъбрека

В ранен стадий, ракът на бъбреците не показва симптоми или оплаквания. С нарастването на бъбречния карцином, обаче, могат да се появят симптоми, които да подскажат за наличието му:

  • Наличие на кръв в урината, което може да се види с просто око, или кървене, което може да се види при микроскопско изследване на урината
  • Туморна маса около бъбреците
  • Липса на апетит
  • Загуба на килограми
  • Повтаряща се температура
  • Продължителна, непрекъсната болка в хълбока
  • Повишаване на кръвното налягане
  • Нисък хемоглобин в кръвта (анемия)
  • Общо неразположение и слабост.

Изброените симптоми могат да се наблюдават при заболявания, различни от рак на бъбреците. Поради това, за да се постави правилна диагноза и лечение е необходимо хората с такива оплаквания да се консултират с уролог. В ранните си етапи това заболяване протича без симптоми. Ето защо е необходимо да се провеждат периодичните контролни медицински прегледи. Ранното диагностициране води до значителни, много по-обещаващи  успехи при лечение. Паралелно с това се удължава и качеството и живота на пациента.

Кой е изложен на риск от рак на бъбрека?

Причините за рак на бъбреците често трудно се определят. При пушачите, ракът на бъбрека, се среща пет пъти повече. Друг високо рисков фактор е затлъстяването. Роднина по права линия от първа степен с рак на бъбреците или високо кръвно налягане също представляват потенциални рискови фактори. Някои промени в начина на живот, най-съществените сред които са отказване от цигарите и поддържане на здравословно тегло, може да намалят риска от рак на бъбреците.

Диагностика на рак на бъбрека

При посещение вашият лекар ще зададе въпроси, свързани с общото ви здравословно състояние, след което ще направи физически преглед. За да се оцени общото здравословно състояние лекарят ще назначи изследвания на кръв и урина. Допълнително ще се направят радиологични изследвания, за да се направи оценка на бъбречните и периферните органи. Те включват ултразвук, интравенозна пиелография, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс. Целта е да се установят разположението и големината на тумора, дали има уголемени лимфни възли, дали туморът се е разпространил към съседни органи, като надбъбречната жлеза, черния дроб, далака или панкреаса, дали туморът е засегнал и пикочната система и др. Бъбречната биопсия не е стандартна процедура при диагностицирането на рак на бъбреците. Биопсия може да е необходима, ако резултатите от скенера не са достатъчно ясни или туморът е малък и може да се лекува с активно наблюдение, с радиочестотна аблация или криотерапия.

Лечение на рак на бъбрека

Туморите на бъбреците се класифицират според стадия, подвида и степента на агресивност на туморните клетки. Тези три елемента са в основата на възможния курс на лечение. Хирургичния път е първата стъпка за лечение на рак на бъбрека. Най-доброто възможно лечение на рак на бъбрека е оперативното отстраняване. Лечението е свързано с пълното отстраняване на онкологичната тъкан. Локализираният рак на бъбрека може да се отстрани или чрез частична (парциална) нефректомия, или чрез радикална нефректомия. И двете процедури могат да се извършат чрез отворена операция, лапароскопия или с роботизирана хирургия. Важно е да се отбележи, че след оперативна намеса, постигането на пълно лечение е свързано с определяне на степента и стадия на рака. При ранно откриване на рака, шансовете за лечение чрез оперативната намеса са големи. След операция, в зависимост от състоянието на пациента, и ако е необходимо, като допълнително лечение може да се назначи имунотерапия. За пациенти, които имат разсейки, на засегнатата част се прилага лъчева терапия. Химиотерапията може да се използва при тумор на Wilm’s, който се среща при децата.

Ако операцията не е подходяща и ако туморът е свързан със симптоми като кървене и болка, лекарят може да препоръча емболизация. Но емболизацията е възможно лечение при локално напреднал бъбречен рак и се препоръчва, ако операцията е невъзможна или рискова. По време на лечението се поставя малък катетър в слабините, за да се достигнат кръвоносните съдове около бъбрека.