С развитието на миелодиспластичен синдром в кръвта на пациента се появява нарастващ дефицит на еритроцити, левкоцити и тромбоцити, което поражда съответните патологии. В терминалните стадии, костният мозък вече не може да произвежда толкова здрави кръвни клетки, колкото е необходимо за поддържане на жизнените функции на тялото.
Медикаментозни методи на лечение на миелодиспластичен синдром
Целта на терапията при миелодиспластичен синдром е да се контролират симптомите, да се подобри качеството на живот на пациентите, да се увеличи общата преживяемост и да се намалят рисковете от развитие и прогресия на остра миелоидна левкемия.
Основата на терапията е поддържаща с помощта на кръвни продукти и хемопоетични растежни фактори. Средствата за стимулиране на узряването на червените кръвни клетки са необходими преди всичко за лечение на анемия.
В допълнение се използват:
- Медикаментозно лечение на миелодиспластичен синдром, свързан с делеция на дългото рамо на хромозома 5. Лекарството може да намали необходимостта от кръвопреливания при пациенти с този вид заболяване.
- Хипометилиращи агенти, които блокират активността на определени участъци от мутантната ДНК в злокачествено дегенерирали клетки, като по този начин предотвратяват тяхното делене и растеж. Доказано е, че химиотерапията, използваща хипометилиращи агенти, намалява необходимостта от кръвопреливания и забавя прогресията на миелодиспластичния синдром до остра миелоидна левкемия.
Трансплантация на костен мозък при миелодиспластичен синдром
При миелодиспластичен синдром в костния мозък на пациента се откриват злокачествено дегенерирали стволови клетки. Това означава, че заместването на костен мозък, тоест трансплантацията от здрав донор, може значително да подобри състоянието на пациента.
Въпреки това, преди да се прехвърлят нови стволови клетки в тялото на пациента, е необходимо да се унищожат старите, които вече са засегнати от болестта. Това е първият етап от трансплантацията, при който костният мозък на пациента по същество се унищожава целенасочено с помощта на агресивна химиотерапия и/или радиация. През този период пациентът е много уязвим към инфекции, тъй като собствената му имунна система практически липсва. Затова той се нуждае от специални условия на грижа и престой в стерилна стая.
Във втория етап, след внимателен подбор на подходящ донор, на пациента чрез директно кръвопреливане се дават неговите здрави стволови клетки. След това тези прогениторни клетки мигрират към костния мозък, където се вкореняват и пораждат нови кълнове на хематопоеза и имунитет.
Обикновено процесът на присаждане на трансплантиран биологичен материал отнема от 2 до 4 седмици. Пълното възстановяване на нормалната кръвна картина и функционалната активност на имунната система може да изисква много повече време – от няколко месеца до година.
Трансплантацията на костен мозък дава най-добри резултати при пациенти с миелодиспластичен синдром с излишък на бласти. За пациенти с подтип RAEB-I трансплантацията на стволови клетки често се препоръчва незабавно. При пациенти с подтип RAEB-II този метод се използва след завършване на курс на специфично медикаментозно лечение. Важна роля за успеха на трансплантацията играят възрастта на пациента, общата тежест на заболяването и тежестта на анемията при миелодиспластичен синдром – колкото по-ниска е, толкова по-добри са резултатите от трансплантацията.
Трансплантация на костен мозък в Анадолу Медицински Център
Анадолу Медицински Център разполага с водещите в света обособени центрове за трансплантация на костен мозък. Специалистите прилагам най-новите медицински методи, съгласно международните стандарти. Отделението разполага с обособени помещения и опитен персонал за обгрижване на пациентите. Тук се извършват трансплантации на костен мозък на деца и на възрастни.