Десетки българи със страшната диагноза рак търсят спасение в Анадолу медицински център в Истанбул

“Само през последните три месеца броят на пациентите от България е нараснал многократно”, сподели Мустафа Мехмедов, мениджър на новооткрития здравен информационен център в Пловдив, който улеснява контакта с турската клиника.

Анадолу Медицински Център работи с доказани в цял свят специалисти, но това, което кара хиляди болни да изберат да се лекуват точно на това място, е роботизираната система за онколечение кибернож.

Модерната технология е безболезнена и безкръвна. Разработена е за отстраняване на тумори, които са труднодостъпни и не подлежат на операция. Въпреки името си не става дума за използването на нож, а за роботизирана система за лъчетерапия.

Фокусът на радиационната хирургия е върху облъчването, като то трябва да бъде максимално съсредоточено върху мястото, където се развива туморът. И да не засяга останалите органи и тъкани.

“Кибернож” използва техники, които са изключително популярни в момента като такива за интензивно облъчване. “В нашата болница използваме “Кибернож” вече пет години и затова в Европа имаме най-голям опит сприложението на модерната технология”, подчерта проф. Кайхан Енгин, ръководител на отделението по радиоонкология в Медицински център “Джон Хопкинс” (а той работи в тясно сътрудничество с клиниката в Истанбул).

Терапията предвижда роботизирано лечение, което използва източник на лъчи и роботизирана ръка. При традиционните методи се наблюдават 2, 3 или 4 лъча, които са насочени към мястото на тумора, докато “Кибернож” разполага с над 200 лъча. Те могат да се разстилат под различен ъгъл, а това е изключително важно, тъй като може да бъде избегнато облъчването на останалите органи, обясни проф. Енгин.

Той твърди, че технологията е постигнала успех при около 85% от пациентите с рак на белия дроб. 60-80 на сто са излекуваните пациенти с рак на панкреаса и 60-70 на сто – от рак на черния дроб. При последната локализация трябва да се отчете фактът, че черният дроб е доста чувствително място и не може да бъде облъчвано по никакъв друг начин. Другото, с което се отличава технологията, е, че не се облъчват здравите органи в тялото, а само раковите клетки.

Важен компонент от лечението е именно роботизираната структура, чрез която се предава облъчването. За разлика от другата подобна техника при модерния “нож” няма инвазивно проникване. А източникът на лъчи може да спира на повече от 1200 точки по време на терапията. Трябва да се подчертае, че при новия метод се отчитат движенията на вътрешните органи, а също така и движенията по време на дишането. Това е единственият уред в света, който може да прави подобни изследвания и наблюдения, изтъкна професорът.

Средната цена за лечение с технологията “Кибернож” е около 10 000 евро. Тя може да се използва за малки тумори до 3 см. Операцията се извършва от цял екип специалисти – онколози-радиолози.

Първият българин, подложил се на лечението още през 2005 г., е пловдивският бизнесмен Георги Тодоров.

Чернобил има влияние

върху раковите заболявания. Затова сега – повече от 20 г. след аварията – се достигна до ръст на онкоболестите в страните около Черноморието. Това заяви световноизвестният радиолог Кайхан Енгин. И добави: “Затова при нас, в Истанбул, идват много болни от България. За съжаление в напреднал стадий. Другият проблем е сгрешената диагностика, с която пристигат вашите пациенти. Това се наблюдава в 75% от случаите, а така много по-трудно протича терапията. Съветът ми е, когато се налага сериозно изследване, болните да търсят клиника, оборудвана с модерна технология и с квалифицирани специалисти.”

Болница в края на града

Нямаш усещане за болница. Напомня по-скоро някакъв нов модерен университет. Чакалните нямат нищо общо с тягостните редички столове с насядали възрастни хора, а са оформени като кафенета – с масички, кресла и автомати за кафе и закуски.

До тук – Анадолски медицински център, филиал на американския “Джон Хопкинс”, стигаш след няколко разменени мейла, посрещач и шофьор на летище “Ататюрк” и около 40 км през цял Истанбул. Болницата е в азиатската му част, на двадесетина километра след града, а стаите и залите й гледат морето. Заобиколена е с огромни паркинги и прекрасен парк с езерце, кафенета и алеи. За българите работят две преводачки – Кадер и Гюлбахар. И двете – наши момичета. Гюлбахар изрежда загрижено: “Имате среща с проф. Онат, после с проф. Кайхан Енгин, малко сме закъснели, но те ще изчакат, знаят, че сте пътували…” Професорите разпореждат допълнителни изследвания, Гюлбахар проверява – да, и кръвните, и скенерът могат да се направят сега, ако не сте уморени. Часът е вече около 19. След всяка среща (нещо средно между преглед и разговор) или процедура те водят на съответното гише, където няма опашка, и плащаш: 385 турски лири, 1500, 291… Получаваш фактура и пълна финансова разбивка на процедурата.

Подготвят ти план на лечението – ако ще го осъществяваш другаде, си го купуваш.

Едно вливане от химиотерапията във финансовата разбивка е около 20 пункта – еди-колко си милиграма от това – еди-колко си лири, 3 игли – еди-колко си, медицинска сестра – толкова… Всичко е калкулирано, с изключение на отношението.

Рано сутринта кафенетата още не работят, питам момичето на рецепцията къде е автоматът за кафе. Излиза иззад преградата, повежда ме любезно по коридорите, пред автомата категорично не ми позволява да извадя монетите си, задвижва го с магнитна карта. Какво кафе искате? – подава ми го и с усмивка ме връща при изходната точка. Боже, на какво го дължа?! На това, че не съм в България…

След всяка от срещите съответният професор пише обобщение на впечатлението си и своето мнение за диагнозата. После всички правят консилиум, разглеждат старите и нови изследвания и дават общо становище за диагнозата и лечението. Цялата документация получаваш в превод на английски.

В болницата има сериозен международен отдел, идват пациенти от над 60 държави. По коридорите и в градината често се чува българска реч. Идват предимно болни с тумори.

Хотелът “Йелкенкайа”, който ти е резервирала болницата, се намира на около 7-8 км, в селце на брега на морето – Байрамоглу, нещо като вилна зона, и не е скъп – 65 евро на стая за двама.

В клуб на българите и нещо като сборен пункт обаче се е превърнал ресторантът “Месале” в центъра на селцето. Обзаведен уютно и не “по селски”, ресторантът е с атмосфера, предлага вкусна храна, персоналът е повече от дружелюбен. Но това не е единствената причина – собственикът Кенан определено има слабост към българите.

Поназнайва руски и още при второто идване посреща българите като приятели. И някак неусетно сметките започват да стават все “по-тънки” – като за свои. Научава бързо проблемите и диагнозите и можеш да чуеш репликата: “О, госпожата отиде на процедура с Кибернайфа, но след два часа ще дойде да обядва тук…”
Вестник “Труд”