Хроничната обструктивна белодробна болест, едно от най-честите дихателни заболявания, възниква по време и в резултат на заболяванията хроничен бронхит, емфизем или комбинация от двете.

Хроничният бронхит се характеризира с продължителна хронична кашлица, с отделяне на секрет (храчки), в рамките на поне три месеца в две последователни години. При това заболяване, след първоначално разрастване на бронхиалната лигавица и жлези, се стига до атрофия, изтъняване и отпускане на бронхиалната стена. В процеса на дишане, изменените бронхи могат да колабират и да се наруши нормалния въздушен поток.

Белодробният емфизем е състояние на необратимо разширение на най-малките въздушни пространства, т.нар. “алвеоли”, намиращи се след крайните бронхиоли. Този процес обикновено е свързан с разрушаване на стените им и формирането на подобни на “сакчета” разширения, намаляващи ефективността на дихателния процес.

Доц. д-р Кемал Тахаоглу, специалист по гръдни болести в Анадолу Медицински Център, информира, че: “днес в света има 600 милиона болни. Голяма част от хората не подозират, че са болни и стигат твърде късно до лечение. Тази коварна белодробна болест, наричана „тихият убиец“ покосява над 3 милиона души в света за една година. В Европа, в резултат на болестта, умират ежегодно от 200 000 до 300 000 души. Случаите на ХОББ се наблюдават предимно в по-неразвитите страни, и случаите се увеличават в зависимост от увеличаването на замърсенността на околната система, от нарушаването на системата на хранене и от увеличаването на тютюнопушеното. В страни, в които пушеното на цигари намалява, както е в Америка, процентът на болните също намалява.”

Кои са причините за възникване на ХОББ?

  • Тютюнопушенето е основна причина за възникване. 90% от заболелите са настоящи или бивши пушачи. Пасивното (вторично) пушене уврежда в значителна степен белодробната функция и също е предпоставка за развитие на заболяването.
  • Замърсеният въздух е друг фактор, който може да доведе до поява на ХОББ. Наличието на прах, CO2, влажен и студен въздух на работната среда, е причина за чести бронхо–пулмонални инфекции, а оттам и възможност за развитие на болестта.
  • Дефицит на алфа1 – антитрипсин – това е единственият генетично обусловен фактор за развитието на ХОББ. Алфа1 – антитрипсинът е специален протеин (белтък), който предпазва тъканите от вредното въздействие, както на чужди, така и на собствени активни субстанции – ензими, токсини и т.н.
  • Бронхиалната хиперреактивност (близко до астма състояние) е друг фактор, който се свързва с появата на ХОББ.

Хроничната обструктивна белодробна болест не е заболяване, което се изявява изведнъж. За появата на първите симптоми е необходимо продължителното вредно действие на гореизброените рискови фактори. Засяга обикновено хора на 40-50 г., които са пушили по 10-20 цигари дневно, в продължение на поне 20 г.

Признаците на ХОББ включват:

  • Хронична кашлица – т.нар. “продуктивна кашлица”. Тя се проявява по-често сутрин и се съпровожда с отделяне на оскъден, безцветен, жилав секрет (храчка).
  • Задух или недостиг на въздух – основен симптом, който се поява в по-късните етапи на заболяването, когато вече има признаци на декомпенсация.
  • “Свиркане” (сухи хрипове) при дишане – музикални, свиркащи или съскащи звуци, издавани при дишане, особено при физическо усилие.
  • Цианоза – синкаво оцветяване на кожата на лицето, устните, езика. Дължи се на намаленото съдържание на кислород в кръвта и е резултат на увредената белодробна функция.

ХОББ може да се изяви също и с дясностранна сърдечна недостатъчност, анорексия, загуба на тегло, различни белези на хронична хипоксемия (намалено кислородно съдържание на кръвта). Това обикновено са белези на декомпенсация и изискват спешно болнично лечение.

За да се постави диагноза първо трябва да се изслуша историята на пациента – дали пуши, какъв е начинът му на живот, професията, оплакванията. Най-надежден резултат при диагноза се получава чрез спирометрия – тест за дихателните функции. Този тест представлява вдишване и издишване на въздух в тръба по указания на лекаря, и измерване на скоростта на потока на въздуха, влизащ и излизащ от белите дробове. Тези измервания се оценяват като се вземат под внимание възрастта, пола и килограмите на пациента. При необходимост се прилагат изследвания като измерване на количеството на въздуха, останал в белия дроб и общия капацитет на белия дроб. При поставяне на диагноза освен рентгенова снимка на белия дроб, може да се изиска и копютърна томография.

Целта при лечението на ХОББ е да се подобри функционирането на белите дробове и да се предотврати появата на изостряне и усложнения на състоянието. В тази връзка, първата крачка на лечението е спирането на тютюнопушенето и прекъсване контакта със замърсители на въздуха, а втората крачка – организиране на храненето.

Доц. д-р Кемал Тахаоглу отбелява, че се прилагат две групи лекарства – ”Първата група се състои от спрей или сухи прахчета за отваряне на въздушните пътища. Във втората група са лекарства относно инфламацията, която е свързана със задушаването. Освен това срещу бактериалните инфекции се прави и лечение с антибиотици.”

Разлики между болестите ХОББ и бронхиална астма

  • ХОББ е болест, при която няма напълно възстановяване, а при астмата – с лечение може да се постигне оздравяване.
  • За диагноза на ХОББ оплакванията трябва да продължават най-малко две години и с продължителност от три месеца. При кашлица храчката трябва да бъде с тъмен цвят. При бронхиалната астма рядко се вижда храчка и тъй като е алергична болест, алергията играе по-значима роля.
  • Астмата е болест, която се среща на всяка възраст, докато ХОББ се появява след 40-те години. Общото при двете болести е стеснението на дихателните пътища. Но след лечение с бронхиални лекарства, направените дихателни тестове при ХОББ показват само частично подобрение, докато при астмата се осигурява напълно успокояващо въздействие.

Развитието на ХОББ може да бъде спряно, ако болестта се диагностизира в по-ранен етап и ако се избегнат рисковите фактори. За целта трябва да се потърси лекарско мнение при симптоми като напредващо задушаване, хронична кашлица и хронична храчка.