Плевралният рак, известен в медицината като мезотелиом, е рядка, но силно агресивна форма на рак. Произхождаща от плеврата, мембраната, обграждаща белите дробове. Заболяването обикновено се развива след дълъг латентен период и следователно често се диагностицира в напреднал стадий.
Какво причинява рак на плеврата?
Най-значимата причина е излагането на азбест. Азбестът е минерално влакно, широко използвано през 20-ти век, особено в строителството, корабостроенето, изолационната и автомобилната промишленост. При вдишване тези влакна се установяват в плевралната мембрана и остават там в продължение на много години, причинявайки хронично възпаление, увреждане на ДНК и анормална клетъчна пролиферация. Мезотелиомът обикновено се развива след 20-40 години. Поради това хората често не помнят, че са били изложени на азбест. Фактори на околната среда, генетична предразположеност и други минерали (напр. ерионит) също могат да играят роля в развитието на заболяването. В някои случаи излагането на радиация, отслабената имунна система и фамилната анамнеза за мезотелиом също се считат за рискови фактори.
Какви са симптомите на мезотелиом?
Симптомите на мезотелиом често започват бавно и могат да останат незабелязани дълго време. Симптомите, които първоначално могат да бъдат сбъркани с прости дихателни проблеми, стават по-изразени по-късно в живота. Най-честите симптоми на заболяването включват болка в гърдите, задух и постоянна умора. Плевралният излив също е често срещано състояние и изостря затрудненията с дишането. Мезотелиомът причинява натрупване на течност в плевралната лигавица, задух и болка в гърдите. В по-късни етапи може да се разпространи в други органи. В по-късни етапи се забелязват загуба на апетит, загуба на тегло и общо влошаване на здравословното състояние.
Симптомите на рак на плеврата могат да бъдат следва:
- Диспнея: Дишането става затруднено поради натрупване на течност в плевралната мембрана.
- Болка в гърдите: Това може да се влоши при дълбоко дишане или кашляне.
- Хронична кашлица: Може да се появи необяснима и продължителна кашлица.
- Умора и слабост: Ежедневните дейности стават трудни, тъй като енергийният баланс на тялото е нарушен.
- Загуба на тегло: Това се дължи на намален апетит и метаболитни нарушения.
- Нощно изпотяване и треска: Това може да се случи в по-късните етапи на заболяването поради имунен отговор. Дрезгавост или затруднено преглъщане: Това може да се случи, когато туморът притиска структури в областта на врата и гръдния кош.
- Подуване и болка в корема: Това може да се случи при вида мезотелиом, който засяга перитонеума.
Как се диагностицира мезотелиом?
Диагностицирането на мезотелиом често е трудно, тъй като ранните симптоми могат да бъдат объркани с по-често срещани респираторни заболявания като грип, пневмония, ХОББ или белодробни инфекции. Поради това се следва цялостен, многоетапен процес, за да се стигне до диагноза.
- Първо се снема подробна медицинска анамнеза, като се разпитва по-специално за историята на пациента за излагане на азбест, професионалната му история и условията на живот. След това се извършва физически преглед, като се търсят признаци на болка в гърдите, намалени дихателни шумове или натрупване на течности.
- Образните техники са едни от най-често използваните диагностични методи. Рентгенова снимка на гръдния кош обикновено е първата стъпка и може да разкрие находки като плеврален излив (натрупване на течност в плевралната мембрана). Компютърна томография (КТ) и магнитен резонанс (ЯМР) се използват за по-подробни изследвания. Тези методи ясно показват местоположението, размера и разпространението на тумора в околните тъкани. Позитронно-емисионната томография (ПЕТ-КТ) също е от решаващо значение за стадиране на заболяването и определяне на наличието на метастази.
- Биопсията е златният стандарт за окончателна диагноза. Тъканна проба, взета от плеврата, се изследва хистопатологично, за да се определи наличието и вида на туморните клетки. Могат да се използват различни методи за биопсия: иглена биопсия, торакоскопия (извличане на тъкан чрез поставяне на камера в гръдната кухина) или хирургична биопсия. Въпреки че цитологичното изследване на проба от плеврална течност също може да бъде полезно при поставяне на диагноза, то само по себе си не е окончателно. В някои случаи се използват имунохистохимия и молекулярни изследвания за определяне на туморния подтип. Тази информация играе решаваща роля при персонализирането на плана за лечение.
Какви са етапите на плевралния рак?
Както при много други видове рак, той се оценява по стадий. Стадият се определя според размерът на тумора, дали се е разпространил в околните тъкани, дали са засегнати лимфните възли и дали има метастази в отдалечени органи. Това позволява както прогнозиране на хода на заболяването, така и разработване на най-подходящия план за лечение.
Етапите на мезотелиома могат да бъдат изброени, както следва:
- Етап 1: Туморът е ограничен в плевралното пространство. Не се е разпространил в съседни тъкани или лимфни възли. Тъй като е в ранен стадий, шансът за операция е по-висок.
- Етап 2: Ракът се е разпространил от плевралното пространство към гръдната стена или повърхността на белия дроб. В някои случаи може да бъдат засегнати близките лимфни възли.
- Етап 3: Туморът се е разпространил в съседни структури като диафрагмата, медиастинума и перикарда. Засягането на лимфните възли на този етап може да бъде широко разпространено и хирургическите възможности са по-ограничени.
- Етап 4: Ракът е метастазирал в отдалечени органи (като черен дроб, бъбрек, кости или мозък). Лечението на този етап е фокусирано най-вече върху удължаване на живота и облекчаване на симптомите.
Лечение на плеврален рак (мезотелиом)
Лечението на мезотелиом варира в зависимост от стадия на заболяването, степента на разпространение на тумора, общото здравословно състояние на пациента и възрастта му. Подходите за лечение обикновено са мултидисциплинарни и могат да включват комбинация от хирургия, химиотерапия и лъчетерапия.
- Хирургия: Това е за предпочитане при пациенти, диагностицирани в ранен стадий. Хирургията премахва туморната тъкан, плеврата и в някои случаи част от белия дроб. Може да се извърши плевректомия (отстраняване само на плевралната мембрана) или екстраплеврална пневмонектомия (отстраняване на белия дроб, плеврата, диафрагмата и част от перикарда).
- Химиотерапия: Комбинацията от цисплатин и пеметрексед е най-често използваният режим. Тя удължава преживяемостта, като инхибира пролиферацията на раковите клетки и облекчава симптомите.
- Лъчетерапия: Това лечение може да се приложи за намаляване на риска от рецидив след операция или за облекчаване на симптоми като болка.
- Имунотерапия: Това е една от възможностите за лечение, разработени през последните години. Тя може да бъде ефективна чрез активиране на имунната система срещу раковите клетки. То предлага обещаващи нови резултати, особено в напреднали стадии.
- Палиативно лечение: Това лечение има за цел да подобри качеството на живот при пациенти в напреднал стадий. Това включва дрениране на плевралния излив, контрол на болката и дихателна подкрепа.
Лечението не се ограничава до един метод. Често се изисква комбиниран подход. Докато ранната диагноза може да увеличи шансовете за операция и да удължи преживяемостта, в напреднали стадии фокусът е по-скоро върху подобряването на качеството на живот.
Свържете се с нас за безплатно второ медицинско мнение и съдействие за диагностика и лечение в Анадолу Медицински Център.