Диана Живкова е на 48 години от София с рак на гърдата. След операция в България, лечението продължило в Анадолу Медицински Център.

Диана, как разбра за проблема?
В навечерието на Коледните празници през 2013 г. напипах бучка на гърдата си. Прецених, че хората вече са празнично настроени и отложих нещата за началото на следващата година. На 5-ти януари, първият работен ден, отидох на консултация в Първа градска болница и специалистите заключиха, че проблемът е сериозен и трябва да се оперирам. Даже ми предложиха следващия понеделник да постъпя в болницата. Аз не предприех действия, първо заради работата ми – трябваше да приключа някои неща, и второ – исках да чуя и други мнения. Отидох на консултация и във Военна болница, където лекарят, който ме прегледа, беше на мнение, че бучката трябва да се махне, но не беше сигурен да постави ли диагноза рак или не. Третата консултация, която направих, беше в Онкологията в Дървеница.

Какво беше заключението от третото мнение?
Силно ме изненада специалистът, който ме прегледа. Без апарати, без нищо, само като видя изследванията, ми постави диагнозата и потвърди, че трябва да се направи операция. Аз реших, че четвъртък ще бъде денят. Така и стана, защото доцентът оперира само сряда и четвъртък. Без да се затормозявам, без да се замислям, без притеснения, от днес за утре взех решението на 16-ти януари да се оперирам. След процедурата се установи, че образуванието е било капсуловано и това определено е спасило нещата, защото не се е разпространило нито в лимфи, нито другаде.

Как продължи лечението след това?
Седмица след операцията се върнах към служебните си ангажименти. Лекарите ми казаха, че трябва да се подложа на лъчетерапия и химиотерапия, но това някак стоеше далеч от мен. Единственото, което знаех е, че ще ми опада косата и реших да търся други начини за лечение. Срещнах се със специалист по интегративна медицина. И общо взето това беше.

Семейството как реагира на това твое нежелание да се подложиш на терапиите?
Зет ми беше този, който не ме остави на мира. Той има познати в Турция, съответно беше чул добри отзиви за Анадолу Медицински Център. И той постави нещата така –  ако в Турция специалистите кажат, че няма нужда от последващо лечение, нищо няма  да правя. Но ако кажат, че трябва да се действа, се действа. И така – дадох му изследванията и след няколко дни имах среща с д-р Йешим Йълдъръм. След като ми направиха всички изследвания отново, онколожката каза, че няма как да не се направи химиотерапия. Нямах друг избор. Направих 2 курса по 3 вливания на всеки 20 дни.

Къде направи лъчетерапията?
Много исках да направя процедурите в Анадолу – там апаратурата е на много високо ниво, специалистите също. Но беше непосилно за мен. Те бяха скъпи, а и тук трябваше някой да работи. Аз работя със сериозни фирми. Няма как. Колежки можеха да поемат нещата, но докато им обясня, аз ще го направя. А за тези лъчетерапии, които бяха всеки ден, трябваше да съм в Истанбул. Дори и да бях намерила парите, нямаше как физически да стоя там. Процедурите, общо 25 на брой, ги направих тук в България, но лечението си продължавам в Турция с лекуващ лекар д-р Йълдъръм. Много съм благодарна на тази жена. Без нея нямаше да се случат нещата. Благодарение на плана, който ми състави, днес аз съм добре

Какво те впечатли по време на лечението в Анадолу Медицински Център?
Отношението на екипа и организацията е на много високо ниво. Посрещането е друго, организацията е друга. Там не видях някой да носи кафета, да се размотава напред-назад, да разнася хартии, епикризи. Всичко е организирано. Отиваш в кабинета и всичко е на компютъра на специалиста. Ако искаш да имаш разпечатка от изследванията, ти правят. Пред кабинетите не видях тълпа от хора, пълни пейки, няма такова нещо. Не знам как го правят. Там за един ден си направих ехограф на гърдите, ехограф на коремните органи, мамограф, рентгенова снимка на бял дроб, кръвни изследвания и очен преглед. Тези неща, за периода от 08:30 до 13:00 часа, бяха готови. И в 14:00 часа имах среща с докторката, а тя имаше резултатите на компютъра. В Анадолу прави впечатление, че специалистите не си изземват функциите. Когато ми правеха някаква процедура и аз се интересувах, сестрите ми отговаряха, че лекуващият лекар ще ми обясни в детайли. Когато ми направиха изследванията, за които вече ви споменах, се забави само заключението от рентгеновата снимка. Не че д-р Йълдъръм не може да я разчете, но е важно какво ще каже специалистът. И друг пример мога да дам – помолих докторката да ми препоръча крем за белега, който имам след операцията. Тя ми отговори, че трябва да се посъветваме с пластичния хирург, който да каже кой е най-подходящият за мен. Съмнявам се, че тя не знае, тя е специалист от високо ниво, но иска да се посъветва с професионалист в съответната област. За мен е чест, че познавам такива хора и попаднах сред тях.
Искам да изкажа благодарност на Сивил и Хабибе от Международния отдел – перфектни организатори, изобщо не се притесняваш като тръгнеш на път, просто знаеш, че ще ти изпратят кола да те посрещне. Те организират трансфери, хотел, графици на преводачите. За тях няма съботи, няма недели. И в 01:00 часа да пристигнеш, има кой да те посрещне. Впечатлена съм от Мустафа Мехмедов – много добър човек, който се интересува от хората. Много работи, много пътува и много помага. Благодарна съм на преводачката Жулиде и на всички хора, които бяха с мен по време на лечението ми в Анадолу.

Какво предстои оттук нататък?
На всеки три месеца ходя на преглед. Сега ми предстои да отида в края на годината и постепенно ще разредим посещенията. Като цяло приключих с лечението, приключих с всичко, ходя само на контролни прегледи. Единствената препоръка, която ми даде лекуващия ми лекар е да наблягам повече на плодовете и зеленчуците и да не качвам или свалям килограми. Чувствам се много добре. През целия този период – от януари до октомври, не съм спряла да работя. Може би това ми помогна на мен, работата. Ако си бях останала вкъщи, може би щях да бъда подтисната. Но аз съм такава – има проблем, трябва да се реши. След като трима специалисти казват, че на това образувание мястото не му е там, няма какво повече да го мисля.