Виктор Цветков е от Кюстендил. Нелеп инцидент е поводът родителите да научат за заболяването му – туморно образувание в окото. След направена операция детето губи зрението си, като с едното око е напълно сляп, а при другото – зрението е 15 %. Борбата е да се запази съществуващото зрение. Преди 5 години постъпва в Анадолу Медицински Център, Истанбул, за лечение с лъчетерапия. Майката на детето – Таня, споделя историята на малкия Виктор.

Таня, как разбрахте, че Виктор има здравословен проблем?

Един ден, докато рязах ноктите на Виктор, парченце попадна в окото му. Заведох го при очна лекарка в Кюстендил, която каза: „Вие знаете ли, че нокътчето е най-малкият проблем. Детето има тумор“. Тя видя, че окото е умъртвено, че той не вижда с това око. Каза, че явно нещо притиска очния нерв. И предположи, че е тумор. И то наистина се оказа така.

Имаше ли някакви признаци преди това?

Никакви признаци. Тогава той беше на 4 години. Справяше се прекрасно. И сега – с тези 15% зрение, които има, пак се справя прекрасно. Не можеш да кажеш, че не вижда, ако не знаеш или ако не се спъне.

Какви действия предприехте след като разбрахте?

Лекарката ни изпрати в Александровска болница, където в продължение на 2 месеца ни размотаваха. То не бяха направления, то не беше чудо – този професор, пък онзи доктор, всички го гледаха, бяха едни пътеки, писаха, че сме лежали в болница. Не го разбирам това – там 2 месеца ни мотаха, а в Кюстендил очната лекарка само с лампичката му светна в очите и каза, че е тумор. Накрая ни изпратиха в Св. Иван Рилски. Направихме ядрено магнитен резонанс и вече се видя, че е тумор. Това изследване трябваше да го направят още в началото, при положение, че сме изпратени при тях с диагноза тумор.

Какво лечение предприеха лекарите в България?

Лекарите казаха, че спешно трябва да се оперира. Образуванието беше колкото мандарина – 6 на 6 см. Беше засегнало и двете очи. С операцията лекарите отстраниха само половината тумор. Ако бяха отстранили целия, Виктор щеше да загуби зрението си напълно. След операцията в Св. Иван Рилски, ни насочиха в ИСУЛ за химио и лъчетерапия. В последствие се оказа, че Виктор въобще не е бил за химиотерапия. В България цял живот ще съм благодарна на една жена, доцент, която ми каза: „Аз ще направя всичко възможно, но нашата апаратура е стара. Ако можете, опитайте в чужбина. Не мога да ви ориентирам къде, но опитайте в чужбина“.

Как разбрахте за Анадолу Медицински Център?

Евгения Адърска, председател на Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания направи връзката. В Анадолу Медицински Център назначиха лечение с Трубийм. Всяка седмица лекарите следяха зрението, защото беше опасно – можеше да загуби изцяло зрението си от самото лечение. Тук искам да подчертая колко са коректни лекарите в Центъра – вярно е, че ти взимат парите, но ти казват: “с това можем да ви помогнем, но трябва да намерите очен лекар, защото тук нямаме очен специалист”. Те имат очни лекари, които го следяха, но няма специалист и ни посъветваха да търсим такъв на друго място. Евала! А не – дай си парите, ние ще го следим.

Колко време продължи лъчетерапията?

Терапията беше 30 работни дни по 20-50 минути. В края на всяка седмица правиха на Виктор по-специални снимки, за да видят какъв е резултатът от лечението през седмицата. В резултат на терапията образуванието се сви до 1.8 см, това беше и целта. В продължение на година ходихме на всеки 3 месеца на ЯМР, после на 6, на 9 месеца, а последните 2 години – веднъж годишно. За щастие, при Виктор не се наблюдава развитие на тумора.

Какво ви направи най-голямо впечатление при престоя в Анадолу Медицински Център?

Отношението и професионализма. Проф. Кайъхан Енгин, който назначи лъчетерапията, е невероятен лекар. Но те всички в клиниката са много общителни и весели. Какво да ви кажа – няма база за сравнение. Хората там са запознати с нещата. Начетени са. Отношението е друго – и на докторите, и на сестрите, на всички. Предимство е, че имат най-новата техника. Облъчваха Виктор с Трубийм, модерен уред. Слагаха му маска. После я направиха като маската на Спайдермен – оцветиха я в червен цвят, нарисуваха паяк, просто за да предразположат детето. Лечението беше без упойка, защото Виктор беше много малък, а е вредно за сърцето му. А той започна да стои мирен и без упойка, защото всеки път лекарите му купуваха подаръци, носеха му балони. А на мен ми даваха да му говоря на микрофон по време на терапията, за да ме чува и да стои мирен.

Препоръчвам клиниката на други хора, но важното там е, че ако не могат да ти помогнат, направо ти казват. Сега ги свързвам с Мустафа Мехмедов и той им помага.

Как е Вики днес?

Зрението му е такова, каквото беше след операцията. Има леко подобрение, но пак е много слабо. Лекарите казаха, че в пубертета има шанс Вики да възстанови голяма част от очните клетки. Всеки човек има милиони очни клетки. При Вики са останали някакви хиляди само и затова той няма периферно зрение – гледа като в шпионка. Така или иначе е трябвало да се направи операцията, но ако бяхме отишли по-рано в Анадолу Медицински Център, лекарите щяха да запазят повече от зрението.

За зрението ходим в друга клиника в Измит. Вики го водят с атрофирали очни нерви вследствие на тумора, а за атрофирали нерви няма лечение. Професорът, при който ходим, ни каза, че в Америка разработват метод за присаждане на клетки. Той определено ни обнадежди. Ходим през 2 години в клиниката. През ноември 2014 година направиха изследвания и казаха, че зрението му е било 0,04 единици, а сега е 0,05, което все пак е някакво подобрение. Малко е, но е подобрение.

Как се справя в училище?

Увеличаваме шрифта на всички учебници, за да може Вики да учи. Купуваме и електронни лупи. Електронна лупа можеш да купиш за 5 000 лв. в България, а от Англия за 900 паунда. Страшно е просто… Но Вики трудно се справя с лупите. Например в училище децата се редуват да четат – всеки по абзац. Но на него му е трудно, другите деца четат по-бързо и той докато проследи реда, докато слезе на следващия ред и четящото дете вече е прочело следващия.

В Кюстендил само моето дете е с този проблем. Няма средства за деца с подобни проблеми. На глухите деца държавата им дава апаратчетата, а в нашия случай, ние сами си купуваме нужните неща. Един учебник ми излиза 180 лв. Проблемът е, че представителствата на издателствата, които печатат учебниците, не искат да ни дават файловете в електронен вариант, за да не взема аз да ги правя и да ги продавам.

Вече съм ходила по всички институции и навсякъде казват, че няма гласуван закон за подпомагане на деца с намалено зрение, за увеличаване на учебниците. А то има и други деца с такива нужди в България, не сме само ние. Стигнахме до ЕК, която направи запитване до Министерство на образованието, че няма учебници за деца с такива проблеми. И пак няма резултат –няма такъв закон. Бяха обещали, че ако децата с такива нужди са до 400, евентуално ще правят специални учебници за тях. Все още чакаме, да видим какво ще се случи.

Какво ще кажете в заключение?

Като цяло Анадолу Медицински Център са много напред в технологииге – някои заболявания ги лекуват на 100%. Но трябва по-навреме да се отиде, за да има шанс болният. Ако знаех по-рано, че има вариант да отидем в тази клиника, щяхме да отидем без да губим време.